Kenap Робин от Югозападния изследователски институт в Боулдър, САЩ, изрази теорията, че пръстените на Сатурн най-вероятно са се образували, когато голяма луна със скално ядро и ледена мантия по спирала се е врязала в зараждащата се планета, съобщава BBC News. Резултатите от проучването бяха представени на конференция на планетарните науки в Американското астрономическо общество.
Според Робин Kenap, гравитацията смъква част от ледената мантия на Луната преди действителният сблъсък. Основното предимство на тази теория е, че тя обяснява преобладаването на леда в пръстените, което е изненадвало, учените от десетилетия. Смята се, че пръстените се състоят от 90-95% лед, и наличието на камъни е от постоянното бомбандиране на микрометеори, обяснява д-р Kenap .
Чарлз Мъри от Университетана Лондон, Великобритания- един от астрономите, работещи с космическата сонда "Касини", заяви, че в момента има две теории за произхода на пръстените на Сатурн. Според една от тях, недалеч от Сатурн се е разбила на парчета ледена комета, а според друга, гравитационното поле на планетата е привлякла малка Луна. "Освен това, тя трябва да бъде комета гигант, с радиус от няколкостотин километра, и в ядрото си трябва да има скала, за да може при самият сблъсък да има въпросното съотношение „лед-скала”.
Сатурн е шестата планета от Слънцето и втората по големина планета в Слънчевата система. Първи наблюдения е направил през 1620 с телескоп, Галилей. Пръстените на планетата остават уникални до 1977 г., когато са открити макар и слабо изразени и около Уран, Юпитер и Нептун, но за разлика от пръстените на други планети, пръстените на Сатурн са много ярки. Те са с диаметър 250 000 км, като дебелината им е 1,5 км. Пръстените на Сатурн са плоски, в резултат от влиянието на двете основни сили: гравитационна и центробежната. Интересно е също, че пръстените на Сатурн по време на съществуването си са направили трилион обороти, което е много по-вече от самите спътници или на планетата около своята орбита.