Пътешествие до островите Корон Палауан Себу и Шаргао

Пътешествие до островите Корон  Палауан Себу и Шаргао няма място, което да е предизвикало в мен толкова разнопосочни емоции, което да е било толкова колоритно, контрастно и вълнуващо. Прекарахме най-динамичните 16 дни с по една раница, 8 полета, един ферибот, един 4-часов междуградски автобус, много лодки, триколки, скутери и едно хранително разстройство.

• Филипините са бивша испанска колония, а след Парижкия мирен договор испанците ги губят за сметка на САЩ. И така до 1946. Влиянието на Щатите се усеща осезаемо, не само поради факта, че са католическа държава, че английският е втори национален език, и че са диви фенове на баскетбола (импровизирано игрище има във всеки двор и насред всяка джунгла).
• Изглеждаха ми странно и неестествено новите, прилежно поддържани и цветни католически църкви, издигнати насред джунглата или на фона на острите черни скали в Ел Нидо например. Всеки път се чувствах като в онези игри, в които трябва да откриеш излишния предмет в картинката. Всъщност 30% от филипинците се определят като силно вярващи, редовно посещаващи литургии. Религиозни послания не липсваха както на малките лодки, така и на големите небостъргачи в Манила.
• Ако ме питате кое е най-любимото ми нещо във Филипините, без да се замислям ще кажа, че това са учениците. Красиви дечица в цветни униформи, безкрайно сладки, спретнати и чисти, визия, която изцяло контрастира на обичайния им леко мръсен и неподдържан вид. Това навя в мен мисълта, че към образованието се отнасят с респект и уважение. И как не, въртяха се непрекъснати реклами, призоваващи младите хора да учат и да израстват в професията си, вместо да раждат едва навършили пълнолетие.
• Всъщност прираст на населението е леко плашещ. За 10 години, драгите филипинци са се увеличили с около 30 милиона. Та така, президентът Родриго Дутерте се опитва да ги спре, както е спрял  проблема им с наркотиците. След встъпване в длъжност, за по-малко от два месеца, избива близо 2000 наркомани, дилъри и въобще замесени с наркотици граждани. Е, наркотици вече няма, на обществени места не се пуши, а както разбрахме от местните, все още във всяка своя реч споменава колко мрази наркотиците и престъпниците. Човекът вярно си е каубой, както го и наричат.

Сега малко по-конкретно – Филипините са за приключения, категорично НЕ са за мързеливи туристи, НЕ са за търсещите лукс, спокойствие и коктейли на плажа. Не че няма лъскави хотели, на изключително високи цени спрямо други дестинации. Но дори и да сте готови да платите, ако не излезете от хотела, все едно никога не сте били във Филипините.

Островите които посетихме бяха Корон, Палауан, Себу и Шаргао

За Корон и Ел Нидо май много не ми се говори. Не че природата не е нереална, не че в лагуните и езерата няма най-чистата и тюркоазена вода, но тълпите туристи за нас дойдоха в повече. Как човек се наслаждава на лагуна пълна с десетки лодки, стотици хора и крещящи азиатци. Е, сигурно кофти спомени ми навява и фактът, че Twin Lagoon ‚открадна халките ни, та ако някой пътуващ до Корон ги мерне някъде по дъното – нашите са.

Затова, ако тепърва щях да организирам пътуване до Корон, бих се включила в туровете на Big Dream Boatman Expeditions. Три нощувки на палатка на пустите острови около Корон и три дни обиколки, далеч от масовия турист, далеч от пиковите часове.

По отношение на Ел Нидо, бих наемала частна лодка с много ранно тръгване, така че да се избегнат тълпите по популярните дестинации и бих отделила поне ден за обиколка със скутер из острова, който също може да предложи много.

Какво може да видите на Филипините

Точно такъв план имахме за част от времето ни там, докато не ни застигна хранително отравяне и не ни закотви към тоалетната и леглото за близо два дни. Питайте ме как по обяд, в най-голямата жега, усещайки какво ни застига, пътуваме близо час, на скутер от плажа Накпан до хотела.

Реално ако сега изготвях програмата си, бих заменила Ел Нидо и Корон с Линапакан или още време на Шаргао, а в най-любимите ми мечти – с Балабак.

До Себу отидохме само заради каньонинга на водопадите Kawasan. Ами много беше готино, дори за шубета като мен. Ако пък сте готови са скачате от 15 метра, тогава ще сте щастливи поне колкото мъжа ми. Препоръчвам Cyan Adventures, поради простата причина, че единствени предоставиха пълна екипировка с неопренови костюми, което предвид температурата на водата и спусканията по естествените пързалки си беше джакпот.

И така стигаме до остров Шаргао. Често поставян в топ три на най-красивите острови в света. Не съм сигурна, че има друго място с толкова палми на единица площ.

Крайно неприятната ръка на комерсиалния туризъм още не е ударила Шаргао. Няма излишен лукс, помпозност и хиляди туристи. За сметка на това има от онзи свободния, положителен и зареден с готин островен дух. Притегателна точка за сърфисти и приключенци, за млади и усмихнати хора, грабещи с пълни шепи от енергията на това място.

Тук избрахме да направим една групова екскурзия с цел да се запознаем с други готини хора. Така и стана, още един българин, испанци, американец и прочее съмишленици на същата честота, с които вечерта купонясвахме в Loose Keys – местенце, на което ще слушате готина музика и ще пиете най-евтиния ром. Всъщност партито е на различно място всяка вечер, петък Loose Keys, събота Harana и тъй нататък. Който и да попитате къде е партито тази вечер, всеки ще ви каже и ще ви покани да се присъедините към компанията.

Второто пътуване до остров Корегидор направихме сами, наехме лодка, купихме си храна от пазара, а местните жени от Корегидор се погрижиха за приготвянето й. Според мен този остров е must see, когато сте в Шаргао. За Sohoton Cove нямахме време, но съдейки от разказите на околните, също е задължителен за посещение.

Отделете по възможност поне два дни за обиколки на острова. Наемете скутер и просто карайте, гледайте и се наслаждавайте. Тръгнете на север, посока Pacifico beach и ще откриете колко див и непокътнат е островът, колко прекрасни са дивите му плажове, палмовите и мангровите му гори и мини селцата.

Четири дни бяха крайно недостатъчни за нас. За мен Шаргао е истинско съкровище, което заслужава поне седмица внимание. От онези дивите места, с изумителна природа, на които царува безвремието, и на които се чувстваш най-щастлив и най-много себе си!

Моето сърце все още принадлежи на Бали, но в Шаргао и въобще във Филипините, оставих една голяма частица от него .