През 1961г. в Германия се появли необяснимо голям брой новородени с увреждания. Правело впечатление колко много деца се раждат със закърнели крайници, някои нямали уши или крайниците били скъсени.
На 18-ноември 1961г. детският лекар Видукинд Ленц за първи път обърнал внимание по време на семинар в Дюселдорф, че е възможно да съществува връзка между уврежданията и приема на приспивателното ,,Талидомид” (,,Контерган”) по време на бременност.
Непосредствени след изказването на Ленц се обадили стотици майки, родили деца с тежки увреждания.
Всички по-нататъшни анкети и проучвания показали, че майките са вземали по време на бременността успокоителното и приспивателно средство ,,Контерган”.
Лекарството се рекламирало като средство с малко странични действия, затова много лекари го препоръчвали по време на бременост.
На 1 октомври 1957г. ,,Талидомид” се появява на германския пазар.
При опити в животни и в редица тестове с 300 пациенти не били наблюдавани значителни странични действия. От 1957г. до 1961г. лекарството било продадено на около пет милиона души, като само в Германия редовно го приемали около 70 000 пациенти.
При фирмата-производител ,,Хеми Грюнентал” почти нямало постъпили оплаквания за странини действия.Когато през 1961г. някои пациенти съобщили за сърбеж при по-продължителна употреба, фирмата веднага наредила ,,Contergan”, която досега се продавал свободно, да се дава само с рецепта.
Но лекарите продължили да го изписват, тъй като в сравнение с медикаментите с подобно действие като използваните и до днес барбитурати-продължавали да го смятат за безобиден.
След по-нататъшни изследвания и проучвания в Германия били регистрирани общо 2 625 едца с увреждания вследствие на употребата на ,,Контерган”.
През май 1968г. в Аехен започнал съдебен процес за причиняване на смърт по небрежност.
Съдът признал ,,Талидомид” за причина за телесните увреждания, но не произневсъл присъда.
През декември 1970г. процесът бил спрян-срещу изплащане на обезщетения на жертвите.
Впоследствие се стигнало до промени в Закона за лекартствата и изостряне на изискванията за тестване на лекарствени средства, които оттогава преминават сериозни клинични тестове и опити с животни, преди да бъдат допуснати на пазара.