По този повод за който искам да пиша е най-вероятно проблем и на много други семейства. Моят син е осиновен.
В момента е на 9 години. От много време живея със страха кога ще дойде моментът, в който ще трябва да му кажа истината. Сигурно всички майки като мен се притесняват от това, но моето дете е много чувствително и не мога да се реша. Какво ще ме посъветвате? ”
Всяка истина е по-добра от най-красивата лъжа. А в случая и в истината няма нищо грозно.
Разбира се, че е по- добре да го научи от Вас самата, отколкото от други “доброжелатели”, които не се знае как ще му я поднесат.
Ако синът Ви се чувства сигурен и приет, заобиколен с обич и разбиране, научаването на истината не би трябвало да промени нищо от досегашния му начин на живот. На 9 години е вече достатьчно голям, за да разбере какво му казвате.
Прибавете към новината и това колко много сте щастливи, че е ваше дете, че се гордеете с него и го обичате не по-малко, отколкото се обича едно свое дете.
Ако имате свои деца, той не бива да прави разлика между начина, по който се отнасяте към него и другите. Разкажете му за децата без родители, за да оцени шанса, който е имал.
Ако Ви попита дали един ден може да открие истинските си родители, кажете му, че това е негов избор. Знайте, че обичта не зависи от гените.
Има деца, които трудно понасят истината, че са осиновени и понякога бягат от къщи, но това се случва преди всичко в случаите, когато в семейството се чувстват пренебрегвани или отхвърлени.
Не отлагайте много, защото синът ви влиза скоро в пубертета. Достатъчно е той да разбере, че независимо, че не сте го родила, ТОЙ е Вашето дете.
Ако детето ви има въпроси, които са неудобни за вас е необходимо да се консултирате с психолог. Някои деца минават през труден период и най-вече от страх от отхвърляне, които може да продължи доста дълго. Не забравяйте, че дори и в тази доста специфична ситуация вие трябва да мислите кое ще е най-добре за вашето дете.