Практически съвети за прехвърляне на мост между нас

Проблемът ни като хора на този век , че тръгваме един срещу друг веднага , дали за да докажем ,че сме по- стойностни от другия, дали за да прокараме своя идея. Зрението ни често се фокусира върху разликите, както в ония картинки по списанията”Открий разликите”.

Вземаме лупата и ги търсим дори там,  където ги няма. Понякога една бенка, една неволно изтървана дума променя настроението  и често ни  кара завинаги да отречем някого.Толкова често го правим, а така завиждаме на хора, които имат приятели и успяват да привличат другите. С какво ли те са по-различни от нас?

Може би те просто притежават способността да се съсредоточат не върху различното, това, което разделя и прави граница, а върху общото, което сближава.

Те умеят да сътворят моста между собствения си бряг и този на другия и съумяват да докоснат душите си. Така  както в един отбор, в който всеки е брънка от общия механизъм и преследва идеята за победа.

Важни задачи за прехвърляне на мостове

Но асо в него, един от играчите се възгордее и реши, че може нещо и без отбора, често отбора губи.Къде ли е ключът към разбирането на другия! Може би в умението да познаваме и да прощаваме на себе си.  

Ако можем това то ще можем да разберем и простим на другия, защото той също е Вселена от страсти, емоции, цели, слабости и силни страни.

Инсрукции за прехвърляне на мост

Учи ли ни някой да сме”човечни”, учи ли ни някой да правим”мостове”, наречени в народната поезия „криле на ангели”, учи ли ни някой или сами попиваме това като вървим по Пътя си, не винаги осеян с рози.Общото между нас и другия често ни чака ”зад ъгъла”, направете го като упражнение.

Представете си даден човек и се опитайте да откриете поне пет неща, които ви сближават и после му ги споделете, ще усетите как леко отваряте вратата на другото сърце и правите „мост”между себе си и него. Оста на общото ви прави близки и отворени да приемете после различното чрез поза, мисъл, дума.

„Казват, че думите са дрехите на чувствата.

Казват, че думите създават нашата невидима реалност.

Казват, че думите са мостове, които ни свързват...”

Езикът носи в себе си силата да убива, да лекува и възкресява. Лекуват само тези думи , които са „плът”, които носят в себе си искреност, „преживяност” и състрадание. Само те стават мост между две души, изстраданите думи, изречени като благословия , а не като клетва или както го е казал мъдреца на древността” думите трябва служат само за три неща – да помагат, да лекуват и да благославят.

Само кагато се научим да гледаме през огледалото на нещата, които ни свързват ще разберем силата на тази истина.Нашата същност е единна, тя носи в себе си двата полюса , двете страни на моста – на преходното тяло и на „другата ни същност”- душата.

Прехвърлянето на мостове е като да превземаш страни без война и пътя му минава само през сърцето. .  Мостът от сърце до сърце е най- здравия на този свят.„Щастливи са тези, създали здрав мост, устояващ на времето, на прииждащите бурни води и на палещите светкавици. Такъв мост пребъдва, а двете души не са на двата бряга, а по средата, в златната следа на своето блаженство, научили много, оцелели и прегърнати.” /Милкана Калайджиева/

Аз веднъж сънувах чуден мост - беше сводест, над планинска река, но целият от цветя, после исках да го нарисувам, все още не съм, но картината е в главата ми, а четката в ръката ми някой ден и ще го претворя в багри така, както го видях.

Времето и пространството са илюзорни до толкова,доколкото ние сме илюзия-дори да са само въображение,енергийно кълбо от мисли и идеи,без въображение човекът е просто едно нищо.

НИЕ творим света и живеем,за да се учим,променяме и растем в добро.А мостовете са наш помощник.Затвори очи и премини оттатък ,ако повярваш,че има мост,той ще се появи.

Назад...                       Клиничен психолог и психотерапевт - Валентина Христова