Няколко въздушни мехурчета в инфузуинната система неизменно водят до смърт.
Зависи от количеството.
Отделните мехурчета в системата, за които някои пациенти в болницата или техни близки веднага викат сестрата, в повечето случаи не са страшни.
Едва когато в инфузионния маркуч има стълб над 20 см въздух, това може да застраши пациента и да доведе до въздушна емболия.
Тогава в белодробните артери достига въздух вместо кръв и запушва кръвоносния съд, като спира снабдяването на бронхите с кръв и хранителни вещества.
С други думи казано, инфузията е вливане във вената на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта
и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.
Инфузионноте вливане се прави предимно с лечебна цел.
Различните разтвори във кръвоносните съдове позволяват бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.
Местата за извършване са същите както при венозната инжекция – обикновено на лакътните вени. Капковият метод най-често се използва защото е най-удобен и ефективен.