Коя е причината децата да се мразят?

"Имам дъщеря на 14 и син на 11 години. Двамата постоянно се карат и обиждат. Всеки иска да наложи своята воля и за най-дребното нещо  от това чия снимка на естрадна звезда да сложат в стаята си, до коя програма да се гледа по телевизията. Капчица обич няма помежду им, омразата им е взаимна. С баща им постоянно им говорим, че трябва да се оби­чат и уважават, че трябва да си бъдат опора един на друг в живота. Въобще не ни слушат. Тайно се надявах, че с порастването нещата ще се оправят, но онзи ден чух дъщеря ми да казва на брат си: “По-добре да не се беше пръквал, искам да умреш...!” 

След няколко години вероятно притесненията Ви няма да съществуват. Вашите деца не са единствените брат и сестра, които живеят в подобен конфликт. Причините за него могат да се коренят още в ранното им детство. Когато дъщеря Ви е била на три години, в момента на раждането на сина Ви, все още се е нуждаела от цялото Ви внимание. Появата на второто дете в семейството почти винаги води до ревност от страна на първото дете, което се чувства пренебрегнато, дори и на  родителите да им се струва, че не са правили разлика между децата си.

Причини децата ви да се мразят

Начинът, по който децата разрешават конфликтите си  с разумен разговор, дискусия, компромис или открита война  често зависи и от примера, който получават от родителите. Как разрешавате конфликтите със съпруга си? Какъв образец им давате? Възможно е, ако в семейството ви съществува някакво напрежение, то да се отразява на взаи­моотношението между децата ви. Често те, не можейки да реагират агресивно по някакъв повод срещу родителя, насочват тази агресия към този, който е по-лесно да на­паднат. Когато дъщеря Ви казва, че мрази брат си, вероятно  проектира върху него много други неизразени омрази.

 Просто той е най-удобната жертва. Обикновено силната агресия в поведението се появява  тогава, когато не бива разтоварвана навреме и на място. Когато бива задържана, след време дори и при безобиден повод, тя се разтоварва като вулкан, в хиперболизирани размери и се нарича садизъм. Ако стимулирате децата си да изразяват чувствата и емоциите в момента, в който ги из­питват, те няма да бъдат задържани. Много по-лесно се разрешават конфликтите един по един, отколкото всички накуп след време. Освен това помогнете им да проумеят, че освен открита агресия има и други модели на поведение, които позволяват разрешаването на един конфликт. Например: молба, няма нищо лошо в това да поискаш нещо от другия, или съблазняване, т.е. да му предложиш нещо в замяна на това, което е нужно на теб. Когато тези два модела не работят, тогава чак може да се стигне до агресия. Агресията сама по-себе си не е лошо нещо и би могла да бъде дори градивна, ако обаче се разрежда на малки дози в точния момент и ситуация.

Да можеш да отхвърлиш нещо у другия е ценно качество за времето, в което живеем, но не и когато го правиш с цел да го нараниш. Агресията може да бъде полезна, когато помага на другия за израстването му, т.е. когато не му спестяваме истината, а имаме куража да му я кажем в очите по един открит, но позитивен, а не злобен начин.  Не забравяйте, че агресивното поведение е типично за пубертета. Това е периодът, в който децата ни търсят своята идентичност и утвърждаване, воюват за територия.

Поняко­га това се изразява в инатлийското желание да се наложат на всяка цена, дори и разумната преценка да им показва, че не са прави. Ако пък прекалено много им се карате за това, поведението им може да бъде и израз на типичния за въз­растта негативизъм спрямо инстанцията “възрастен”, която се възприема като враждебна. Възможно е да има и манипулативен елемент в това държание, ако са забелязали колко внимание им обръщате точно когато се карат. Тези моментни изблици на агресия вероятно са израз на ситуативна емоция. Психологията прави разлика между емоция и чувство. Емоцията може да бъде гняв, а стоящото зад нея чувство  обич.

Най-лесно ще го разберете, като се вгледате в себе си. Нима, когато вие сте раздразнена и им се карате, сте спряла да ги обичате? Чувството е трайното отношение, което не се нуждае от непосредствен обект, а емоцията - това, което изпитваме в момента и усещаме с тялото. Когато са разделени временно и конкретните пово­ди за конфликти липсват, обикновено децата сами устано­вяват, че не могат един без друг и се обичат. Но не очаквайте непременно това от тях сега. Ако сега са агресивни, не означава, че след време няма да бъдат най-обичащите се и търсещи се близки.