Работата на лекарите е екипна
Всяка професия , свързана с работа с хора, отнема много енергия , емоции и знание. Лекарската професия е една от най- изпепеляващите, защо ли? Отговорността на плещите му е голяма, да съхраняваш живота, да променяш болестта. Дори от самата мисъл за тая отговорност, човек може да потръпне. Освен знание на лекарят му е нужен характер и способности, една от най- важните , от които да умее да общува.
Общуването не е само предаване на информация - то е процес, в който една личност се докосва до друга. Не е странно, че към едни хора се стремим с цялата си душа и се отваряме, а към други се затваряме от само себе си, защото две противоположни сили действат в нас - силата на привличането и тази на отблъскването - силите на симпатията и антипатията.
Когато някой ни е симпатичен сме склонни да влезем в”патос”- „ вдъхновение” и да се раздаваме без остатък....но докъде , доколко носим безпределна светлина в себе си. Друг път дори и да искаме трудно приемаме човека срещу нас, затваряме се като в черупка и му се гневим, неприсъщо на нас - забравяме „патоса” и ставаме затворени и прекалено разумни - това е другата сила на антипатията.
И по средата е онова нещо, което събира в едно тези две сили - „емпатията”- способността да „влезеш за малко, да усетиш отвътре другия „ и да влезеш отново с това знание в себе си, подобно на танц две напред - една назад. За да бъде един лекар дълго време работоспособен и отговорен е нужно да научи този танц - защото прекалената емоция и откритост изморява и изпепелява . Защото освен да отдаваш топлина е нужно и да вземаш . За мен връзката между пациент и лекар е двустранен процес - процес на приемане и отдаване на съотговорност. Защото , не само лекарят е отговорен за своя болен, но и болния носи отговорност за своята болест и действия. Важно е в този процес двамата да станат от един отбор и да се изправят срещу врага си „болестта” , която ги обдинява и разделя.
Защо често лекарите изпадат в „изпепеляване”, просто защото не е възможно само да отдаваш и да бъдеш като „майка „ или”баща”на болния. Прекалено многото емоции, най-често негативни, собствените решения, за които често е нужно много кратко време ги правят уязвими и безсилни пред лицето на съдбата. За да не изпитват отново и отново това безсилие стават хладни, не допускат до себе си болезнените емоции, отвръщаме често на болката с цинизъм...просто защото са хора.
Когато човек попадне в този синдром не обича работата си, не обича хората, с които работи, безразлично му е всичко, малко неща го правят щастлив, спира да се гордее с успехите си . Тялото му започва да страда, да се разболява, мислите му са свързани с неуспехите и успехите на другите.
Затова е нужна група за подкрепа и по-чести почивки, смяна на дейности, лекарската професия изпепелява , но и зарежда. Нужно е човек, който се обучава за лекар да си даде сметка за това , което го очаква и да работи върху характера си и способността си да приема и понася загуби....това е едно от основните неща ,които трябва да всеки лекар.
Смятам твърде важно още е и умението на специалистта да не се приема като Висш авторитет и да се учи да търси помощта на колегите си и други специалисти , защото работата на лекарите е екипна.
Пътя към доброто здраве - способността да се чувстваш щастлив и успешен минава през способностите на личността, поела трудния път на лекарската професия, през това да се самоусъвършенства и да събира в едно крайностите - да откликва и да се дистанцира, да приема и да обмисля , да прави мост и граница между себе си и другата личност, без да се чувства виновен от взетото решение, да бъде едновременно и огън и вода. Огън да амбицира и предизвиква промяната у другия и вода да отразява безпристрасно чуждия проблем - да балансира.
Хармонията ражда хармония.
Студа , ражда студ.
Огъня предизвиква пожар и в двете страни Автор: Валентина Христова
