Според международната космическа скала на облаците облак „нула” е най-високият облак, перестият, който се образува на височина 12 000м.
Деветият облак е купесто дъждовният, масивният, надвиснал буреносен облак. Той е на дъното на скалата, защото един отделен облак може да се образува както на височина няколко десетки метра, така и близо до стратосферата, на 15 000метра.
Както често се случва с извесните фрази, „деветият облак” не може да бъде свързан с един определен източник. В обръщение са били също облаците седем, осем и 39, така че вероятно хората са се спрели на деветият облак, защото девет се смята щастливо число. А идеята да се носиш на голям пухкав облак, приличащ на възглавница, във всеки случай е била доста привлекателна.
През 1896г. е публикуван Международният Атлас на облаците в резултат на Международната метеорологична конференция, която установила официална система за наименуване и индентифициране на облаците.
Разделянето на облаците на девет вида е базирано на пионерската работа на Люк Хауърд, английски химик, който публикувал „Есе върху модификацията на облаците” през 1802г. Работата на Хауърд е повлияна от срещата му още като дете с необичайни метеорологични условия, когато едновременни вулканични изригвания в Япония и Исландия през 1783г. създали ”голямата мъгла” покрила по голямата част от Европа.
Неговата работа вдъхновила пейзажите на Джон Констабъл, Джейм Ем Търнър и Каспър Дейвид Фридрих.Гьоте написал четири поеми в чест на Хауърд и нарекъл скромният английски квакер „Бог на облаците”.
Облаците представляват суспензия от дребни водни капчици или ледени кристалчета в атмосферата. Те се образуват в следствие на кондензацията на водни пари върху още по-малки частици, например от дим или някакви соли. Тези частици се наричат кондензационни ядра.
Единственно перестите облаци се образуват от ледени кристалчета. Те се срещат много по-често, от колкото се е смятало първоначално, и спомагат за регулирането на температурата на Земята. Много често те се предизвикват от кондензацията на следите на високолетящите реактивни самолети. Когато въздушният трафик над САЩ беше спрян след 11 септември 2001г. вариациите в температурата нараснаха с три градуса през следващите 48 часа поради липсата на екраниране от перестите облаци. Тогава повече топлина се излъчвашев атмосферата през нощта и повече слънчева светлина се акумолираше от земята през деня.