Природни забележителности на остров Камигин

Камигин е най-малкият остров в Минданао и втората най-малка провинция във Филипините, с площ от приблизително 238 km2, разположена в морето Бохол край северния бряг на Минданао.

Провинцията е известна със своите сладки плодове lanzones, на които е посветен ежегоден фестивал, който се празнува всеки трети уикенд на октомври (пуснал съм няколко снимки накрая от миналата година, взети от fb страницата на фестивала). Поради изключително богатата си вулканична почва и изобилие на сладка вода, остров Камигин е дом на буйни вътрешни горски резервати, общо известни като Mount Hibok-Hibok Protected Landscape, който е обявен от всички държави от Югоизточна Азия като ASEAN Heritage Park.

Името Camiguin произлиза от местната дума Kamagong, вид абаносово дърво, което вирее близо до езерото Mainit в провинция Surigao del Norte, регионът, от който по-ранните жители на островите, Манобо, произхожда. "Kamigin", местният диалект острова, е най-северният вариант на езиците Manobo. Има причина Камигин да се нарича още „Островът, роден от огън“. Камигин има седем 7 вулкана и един от тях, връх Хибок Хибок, все още се счита за активен.

Това е островът с най-голяма концентрация на вулкани на квадратен метър на планетата. Последното му изригване датира от 1951 г., когато кипяща лава, отровни газове и свлачища убиват 3000 души на острова. Най-високият вулкан е връх Timpoong с около 1600 метра, следван от връх Mambajao с 1400 метра и връх Hibok Hibok с 1240 метра. Всички тези вулкани са отговорни за климата на Камигин и за повечето туристически атракции. Високите планини улавят и задържат облаците, има силно изразен микроклимат и почти ежедневни валежи във вътрешноста. Водите извират в множество топли и студени извори из целия остров.

Във вътрешноста на острова живеят много ендемични животни, а цялостното биоразнообразие е изключително богато. За пръв път при посещението ми миналата година си намерих в гората диви филипински малини (Sapinit се казват, не са сладки хич), срещнах огромен скакалец, сигурно 20 сантиметра, от вида Round-headed katydid, и като цяло постоянно се учудвах и се наслаждавах на супер високите огромни дървета, храсти и растения навсякъде около пътищата във вътрешноста. Всичко е голямо, по-голямо от нормалното, по-бързо растящо. Островът е богат на обрасли с мъх долини, стари речни корита с полирани от времето и водата базалтови камъни.

Местните са отклонили на доста места големи извори, и са си направили публични басейни и беседки за хранене и социализация (типично за филипинците). Няма някакви впечатляващи плажове из острова, повечето пясък е черно-сив вулканичен. Има един красив бял пясъчен нанос White island, който си сменя формата постоянно и е интерес за туристите. От източната страна на Камигин има малък сателитен остров на име Мантиге (Mantigue), на около 10 минути с лодка. На него няма живеещи хора и е природен резерват.

Може да се посети само през деня, за няколко часа, има беседки под наем, тоалетни, столове и маси, само трябва човек да си носи храна и напитки. Мантиге е изключително красив мъничък остров с фин бяло-жълт пясъчен плаж на 360 градуса. За него ще пусна отделен пост. Фините плажове, подводният му живот и корали заслужават отделно внимание (и снимки). Освен White island и Мантиге, има доста на брой интересни за посещение места на острова, без проблем човек може да запълни поне 3-4 дни, обикаляйки със скутер.