Всеки, който има куче, знае, че кучетата не могат да лъжат. Въодушевление, вина, скука, любов, ревност, лакомия - техните емоции се виждат от пръв поглед, изписани върху цялото им тяло.
Невероятно добри в предаването на сигналите на езика на тялото, кучетата са още по-добри в разчитането им. Не случайно се смята, че имат рудиментарна огледална система, подобна на онази в мозъка на човека. Доказано е, че кучетата отразяват прозявката на собствениците си, както и обратното. След 100 000 години, прекарани между хората, кучетата са развили способност да четат сигналите на езика на тялото ни - и да разпознават несъответствията, когато ги видят.
В една статия на Малкълм Гладуел в „Ню Йоркьр“, посветена на известния със способността си да „говори“ с кучета Цезар Милан, ав¬торът хвали Цезар за неговата способност мигновено да контролира повечето диви и агресивни кучета посредством опитния, адекватен език на тялото си. Гладуел описва как Цезар успява да укроти едно особено своеволно куче само за пет минути, комбинирайки непоколебима, симетрична стойка с бързо, категорично докосване по рамото и кратко „Ш-ш-ш-т“, когато въпросното куче се приближава прекалено много към забранен обект.
Гладуел смята, че кучетата вярват на Цезар, защо¬то движенията на тялото му съвпадат с неговото послание абсолютно недвусмислено. Кучетата се успокояват, защото разбират мястото си. Те не започват силова борба с него, както често правят със собствени-ците си, защото няма никакво съмнение кой е главният.
Е, аз не ви карам да се превръщате в звероукротител по отношение на всеки човек, когото срещнете. В края на краищата не само надмощието на Цезар кара кучетата да му вярват - това по-скоро е начинът, по който тази сила се отразява във всяка негова стъпка и всяко негово движение. Именно самоувереният му отговор ги кара да се успокоят. Признателни, че някой поема ролята на главен и отговорен, кучетата следват водачеството му.
Същият принцип може и наистина действа при всяка среща между две човешки същества. Първо преценявате точно мислите и чувствата на човека, като декодирате езика на неговото тяло, след това отговаря¬те с физически сигнали, които от една страна потвърждават неговото неизказано послание и от друга - отразяват вашето лично послание.
Когато езикът на тялото ви и произнесените от вас думи не съвпадат, хората могат долавят дисонас, неловкост и измама. Но когато те съвпа¬дат - когато сте „конгруентни“ - вие изпращате сигнали на доверие, като човек, на когото може да се разчита. Вашият нов вътрешен сензор казва: „Той мисли каквото казва. Мога да му вярвам. Безопасен е.“