Как да се имунизираме срещу агресията от ранно детство
Имало едно време...имало един свят ...имало, но не тук, не в миналото , не в бъдещето ...време различно от нашето, което тече по свои закони , различни от тези на реалността.
То не върви напред, то е някак всеобхватно, понякога лети , понякога се ниже бавно...както понятието за време в „скитницата душа” Времето на душата , нейното единно време.
Да се имунизираме срещу агресията.
Приказното време за мен е времето на душата, което върви по закони различни от тези на хронологичното време. Някои от нас живеят в свой свят, които приютяват в миналото, някои живеят изцяло в „своето утре” , а някои тук и сега в този миг..днес.
Приказка....вълшебство....камина , тишина ..опитайте за момент да затворите очи и да чуете как ще откликне на това вашата душа. Може би ще ви стане по топло, да си спомните минути от детството може пред очите ви да застане най-щастливия миг от живота ви и ще се появи удивително усещане за надежда и приютеност.
Често думата ”приказка” оживява приятни спомени ...Какво е приказката ...за мен зашифрован във форамата на метафора жизнен опит на поколенията преди нас понятен само за Нея, „скитницата душа”, проекция на безсъзнателният ни живот , мечта за прекрасното, чудоооооо.
Може би именно затова приказката дава на много хора сила на живот и творчество. Приказните истории се формират в различни култури и носят своите отенъци, но имат едно всеобщо свойство ---ПРИВЛИЧАТ.
Независимо от техническия прогрес децата и юношите са привлечени от приказката...
Един вълшебник разказва: „На света живеят различни хора , има добри, открити и честни има и такива, които са затворили сърцето си за доброто и вълшебството, но приказката ще открие пътя само на стремящите се и търсещи , а от лошия човек – ще съхранят Тайната.
Търсещия човек се отправя на Път...търси собствения си смисъл, а потайния, зависливия, остава там , където е тръгнал или остава в блатото на своята злъч. Питаме се какво се случва с нашите деца, защо е тая неконтролирана агресия, защо убиват за стотинки и посягат на себе си...а дали познават приказките, отделяли ли сме им време за приказки, време за запознанство с импулсите на душата и другото време”едно време” , „единното време”, чели ли сме им „страшни приказки” или сме ги пазили от тях, защото, ако едно дете не преживее страшното в една история и да го „Усвои” то не е готово да се изправи пред предизвикателствата на реалния живот и ще се стоварят отгоре му с цялата си мощ.
Метафората го подготвя за живота.Страшната приказка кара сърцето да застине и да преживее ужаса леко в топлата обстановка на дома с любящите близки, а преживян няколко пъти оставя белег, ярък спомен и стратегия за справяне в подобни ситуации.
Представете си една приказка прочетена няколко пъти докато спомена за страшното се превърне в нещо познато и дори в удоволствие . .....
Страшните приказки изпълнени с описания на ужаса и смъртта често подготвят детската душа да поеме отговорността и харизмата и да поеме по Пътя, своя път на реализация и намиране на собствения си смисъл!
