Градове на езерото Комо

Че обичам да пътувам, обичам, дори обожавам, това е страст, която буквално може да те движи напред. Ако пък си пропуснал да си заредиш батериите последните няколко години заради пандемията, важи с още по-голяма сила.

Но тъй като съм свикнал да разказвам тук за онези местенца, от които дъхът ти буквално може да спре, днес ще ви разкажа за езерото Комо, което отговаря изцяло на първата част на това изречение.

 

Всъщност не, не само езерото, но и чаровните му прилежащи градчета, кацнали на ръба на живописните италиански Алпи - Варена и Беладжио, по-малкия събрат Менаджо, Лалио, Канцо и самият Комо, в който последните си дни е преживял прокуденият от родината си Пенчо Славейков.

За да съм честен, винаги съм предпочитал да описвам подобни местенца най-вече с усещанията, а тук то е едно – уникално спокойствие, сякаш си успял да се сдобиеш със собствено парченце от Рая. А бе, четете и се радвайте, но не забравяйте едно - нито едно описание не може да се сравни с това, което можеш да изпиташ сам, когато се изправиш пред уникалните творения на природата.

Та, Лаго ди Комо, което е третото най-голямо езеро в Италия, има уникална интригуваща форма – на буквата У. Дълбоко е над 400 метра, като дъното му е на повече от 200 м. под морското равнище, дължината – около 45 километра.

Добрата новина е, че всъщност се намира на едва 50 километра от Милано, до където пък има редовни полети на нискотарифните компании, така че мисията въобще не е невъзможна. От модната столица се пътува с влак за около 40 минути до Варена с прикачване в Леко, като по-голямата от тях вече имате и страхотна гледка към езерото.

Тук вече е редно да спомена и разликата между Варена и Беладжио – първото е далеч по-лишено от туристическата лудост и е запазило по-скоро чаровната си живописна планинска красота, докато второто вече е толкова популярно, че повече напомня на курортите по френската Ривиера.

Което и да изберете обаче, няма да сгрешите – тесните каменисти улички, изпълнени с хиляди цветя и зеленина, отвесните хълмове, величествените гледки нагоре и надолу… това безспорно е една от най-красивите части не само в Италия, но и по света като цяло.

Кои градове на езерото Комо посетихме

• Беладжио
• Менаджо
• Лалио
• Канцо
• Комо

Придвижването между отделните места става с фериботи, морски таксита, яхти и всякакви плавателни съдове, като цените са съвсем допустими, но ако предпочитате да се разходите до всички локации на езерото, по-скоро си вземете дневен билет за 15 евро (поне така беше допреди пандемията).

(Между другото, ако възнамерявате да снимате по-детайлно, вземете бавния ферибот, който обикаля за два часа маршрутите по вода, а за придвижване – бързия – за около 40 мин.). Ако решите да си вземете нощувка във Варена или Беладжио, няма да сгрешите, защото със сигурност ще имате повече време да усетите и атмосферата на местните.

Варена е по-достъпна финансово, включително и за похапване на местни вкусотии или просто да поседнете за да изпиете едно типично кафе (още съм в шок от „дългото кафе“ в Италия, което се сервира почти в напръстник и е три пъти по-късо от българския си събрат, но пък за сметка на това е много по-наситено с вкус и аромат).

В него обаче беше първият ми досег с гледката на Комо и цял живот ще помня нахилената си физиономия, докато се наслаждавах на съчетанието от езерото и планинската обстановка - споменах ли, че това е голямата ми слабост (за разлика от морето, то не е баш моето).

Беладжио е значително по-скъпо, което се вижда и от величествените лъскави хотели, но пък ако се отделите леко извън града, попадате на местните къщички, в които можеш да преспиш и да се насладиш на невероятна гледка към езерото от терасата си. Самото градче е смесено с местни и туристи и почти всички заведения са пълни, но пък имат страхотна атмосфера – пиците са с тънка коричка и изцяло оправдават репутацията на италианците като прекрасни кулинари, а те самите са усмихнати и изпълнени с живот.

Споменавайки последното, лично мога да потвърдя, че това за тях въобще не е мит – в Италия хората действително са много по живота и удоволствията. При настаняването ни, домакинята ни покани на вечерно парти, а в 20:00 при прибирането ни дворът беше изпълнен със стотици хора, които пиеха, похапваха и танцуваха, естествено с типичния за тях шум, превръщайки късната атмосфера сякаш в кошер с гъмжащи пчели.

Е, към 02:00 вече не беше толкова забавно, но явно местният манталитет не позволява да се сбогуваш преди 5 сутринта, та изкарахме полузаспала дискотечна нощ. Не мога обаче да им отрека ентусиазма на тия адзури - да гледаш как 80-годишни баби подскачат и се раздават като за последно в ранните сутрешни часове, докато ти клюмаш на стола си.. а бе, и аз не знам що го разказвам това, то си е жива излагация..

От Беладжио или Варена (от второто, не пропускайте да посетите местната атракция – замъка на призраците Вецио) може да отскочите до някоя от популярните дестинации наоколо – царската вила Карлота, малкия „събрат“ Менаджо, Канцо или курорта Каденабия.

Ако пък сте любопитни, има и воден транспорт до селцето Лалио, където се намира вилата на Джордж Клуни. Не успяхме да се видим тоя път, че снимаше някакъв филм в Щатите, но пък ми беше дал ключа, та едната вечер я изкарахме там. И преди да попитате за снимки, помоли да не качвам, че така се обезсмисляла идеята да я отдава под наем.

Финално, като типичен европеец  ви съветвам задължително да разгледате едноименния град Комо в края на езерото (на който е и кръстен) и оттам с фуникуляра да се качите до вила Белависта в Брунате.

Отгоре се разкрива и страхотна гледка към Комо и езерото, а можете да се насладите и на останалите вили, които определено са доста впечатляващи като архитектура.

И за да поддържам реномето си на добро момче (долни инсинуации!), един съвет - да не се лишавате от три неща по време на пътуването си, местното кафе, местния сладолед и местната пица. В този смисъл, задължително изберете заведенията, в които се хранят местните пред туристическите – не заради цената, а защото така ще усетите истинския вкус на Италия. А пък усещането… е, то гарантирано остава за цял живот!