По пътя на коприната през Киргизстан
По пътя на коприната през Киргизстан или поне по тези части от него, които са преминавали през Киргизстан и в продължение на около 15 века са свързвали Изтока и Запада. В центъра на Централна Азия сме. Този голям икономически и културен феномен в световната история е белязал развитието, културата и бита на древна Киргизия. И нещо друго е оставило отпечатък върху облика на Киргизстан – принадлежността на страната към бившия Съветски съюз.
По пътя на коприната през Киргизстан
По време на нашето пътешествие видяхме много културни, архитектурни и исторически забележителности, с които страната се гордее. Видяхме и Киргизстан отблизо – полу-номадски семейства, заети с обичайните си скотовъдни дейности; любопитни деца; фолклорна киргизска вечер; традиции, свързани с живота в юртите; типична киргизска храна и напитки; дори демонстрация на лов с орел.
Допълнение към това, обаче е феноменалната природа на Киргизстан - една от най-високопланинските държави в света. На територията й се намират две от най могъщите планински системи - Тян Шан и Памир –Алай и три седемхилядника. Вътрешният Тян Шан е най -високата планина на Киргизстан и почти цялата територия на този регион се намира над 1500 м. Какво по-добро място за пешеходен преход по безкрайните високопланински пасища, заобиколени от високи върхове, осеяни с безбройни стада коне, овце, крави и якове и пръснати номадски юрти. Изкачването започваме от село Кизарт на височина около 2600 м., за да достигнем накрая до 3500 м. През цялото време се движим по т. нар. „Джайлоо“.
Какво може да видите в Киргизстан
Това са летни планински пасища на номадски семейства, слабо докоснати от цивилизацията и със сигурност без мобилни комуникации. Вървим бавно, защото ширналата се природа постоянно ни предлага по-невероятни, по-красиви, по-неочаквани пейзажи. Крайната ни цел е езерото Сон Кул - второ по големина и първи естествен резервоар за прясна вода в страната. Четири нощи в юрти – ето това прави незабравимо едно пътешествие.
В продължение на много векове номадите-киргизи се премествали от място на място поради спецификата на техния поминък – скотовъдство. Затова юртата е традиционна за Киргизстан – кръгла лека конструкция, бързо разглобяема за пренасяне на ново място, покрита с бял филц, който не пропуска влагата, задържа топлината и е лесен за поправка. Спим на тънки дюшечета на земята, завити с дебели юргани, храним се седнали на земята на ниски маси, няма течаща вода, тоалетните са външни.
Пътешествието ни продължи по пътя на коприната. Докато правим почти пълна обиколка на езерото Исък Кул – най-голямото в Киргизстан, спираме в малки градчета и курортни селища по крайбрежието му. Улици в не много добро състояние, носещи имена на бивши съветски величия, магазинчета, улични търговци, почивни станции и ресторанти в стил Китен от 80-те.
Почти към края на това Киргизско пътешествие идва и кулминацията, поне за мен. Каньонът Сказка - едно от най-зашеметяващите места, които аз съм виждал. Съставен е от разноцветни глини, минерали и скали, които през хилядолетията на ерозия са придобили различни форми и очертания - камили, слонове, хипопотами, приказни чудовища, дракони, замъци. Освен необичайни форми, скалите имат и необичайни магически цветове, поради цветовите нюанси на скалите и различния ъгъл, под който падат слънчевите лъчи. С други думи ... приказка.
Накрая – столицата Бишкек. Тук модерните сгради, бизнес центровете и търговските центрове се съчетават с шедьоврите на архитектурата от съветския период. Една друга забележителност прави града интересен – множеството паркове и озеленени улици. А в околностите на града има и няколко национални парка. Ние се разходихме в Ала Арча – красиво дефиле с огромно разнообразие от растителни и животински видове.
Всичко, което видяхме, изпитахме и преживяхме доста надвиши предварителните ми нагласи и прочетеното за Киргизстан. И това пътешествие отива в списъка с незабравими.
