Изкачване на вулкан Фуего Гватемала.
Дойде време за изкачване на вулкан Фуего Гватемала. Вдъхновението за цялото пътуване до Гватемала, беше идеята да видя лава и изригващ вулкан, от достатъчно близко разстояние. На час път с маршрутка от Антигуа започва изкачването към къмпинга с най-добрата нощна гледка.
Няколко пъти се заравях да чета в интернет и всеки път попадах на заблуждаваща информация, че се качва денивелация от 2200 надморска височина. Да добавя и това, че изкачването до 4000 м + влачене на тежка раница с топли дрехи, вода за 2 дена, а в моя случай и фотографска техника. Бях в пълен потрес и притеснение дали ще се справя, защото подобно тежко начинание не бях предприемала досега, а и имам проблем с едното рамо...
Изкачване на вулкан Фуего Гватемала
С ясното съзнание колко ще е трудно и за миг не ми е минавала мисълта да се откажа. Упорито следвам бръмбарите в главата си и пътят начертан за мен, без да задълбавам върху цената на физическата и психическа умора, която плащам. Запазих си хостел Тропикана 69 $, защото се рекламираха с вече изграден къмпинг горе, което спестяваше няколко кг в багажа откъм екипировка.
Как да стигнете до вулкан Фуего Гватемала
Заложих на усилена физическа подготовка в залата за фитнес и преходи в сняг в планината. И така, екипиран с щеки, топли дрехи и удобни обувки, наблюдавах около час с любопитство подготовката на останалите в групата. Младежи на 20+ години, повечето видимо без опит в планината и не спирах да се чудя как ще успеят да избутат догоре. Нещо не ми се връзваше логически, което означаваше, че в информацията ми има пропуск.
Е, така си беше! Маршрутката ни стовари на 2500 надморска височина, което коренно промени ситуацията. 1300 м нагоре изглеждат съвсем постижимо. Има дори и опция да се наеме носач за раницата срещу 200 кецала. Описвам всичко това подробно, защото може някой да се запали по идеята и нека знае, че не е страшно, само желание да има.
Тръгнахме от красива тропическа гора, с дървета обвити целите в мъх. Леката мъгла допълни приказния ефект, все пак бяхме в земите на маите, където легендите оживяват. До 3000 надморска височина имаше цветя и зеленина, които рязко се смениха с черна вулканична пръст от отдавна застинала магма. Малко преди лагера влязохме в облаците и пейзажът стана напълно сюрреалистичен с появяващи се и изчезващи разкривени дървета и бялото море под нас.
Всичко това озвучено с разтърсващия тътен на изригващия вулкан, който все още не се виждаше, обвит в бяла плътна завивка. Представихте ли си картинката? Имаше вечеря край лагерен огън... Нощта и студът бавно ни обгръщаха. Легнах рано в палатката с още 6 момичета и 2 часа по-късно усетих суматоха около мен. В първия момент помислих, че студът ги държи будни, но след малко ме разтърсиха: "Ставай, вулканът се вижда!" Отмотах се от одеялата и чувала, грабнах фотоапарата и излязох навън.
И ето го него - красавецът Фуего! Фучи и сърдито мята огън в нощта. При по-силните изригвания лавата заливаше и потичаше надолу по склона. Ето защо бях тук и го видях, усетих, чух. Екотът от тътена резонираше всеки път в мен. Беше изключителна, жива и наситена емоция. Изпълваща! С нож да я режеш. Постоях 2 часа и отново се окопах в чувала. Неуспешен опит за сън, дали от студ или вълнение, или от съжаление, че не съм навън при всяко ново изригване.
Рано сутринта, водачът даде тон за песен и ни поведе за утринна загрявка към върха на вулкан Акатенанго. Само да припомня, че той е съседен връх на вулкана Фуего. Всъщност вулкан Акатенанго е спящ, защото пробива на лавата е през вулкан Фуего . Но двата заедно са ги нарекли с общото име La Horqueta. Само от там може да се наблюдава спокойно и да се направят снимки при ясно време. По програма имахме посрещане на изгрева на обзорно място.
Брутален сипей и наклон, добре че бяха само 300 м денивелация, че беше драпане и чудо. А горе между небето и море от облаци ни очакваше уникална гледка към по-далечния вулкан Агуа. Програмата беше изпълнена и преизпълнена успешно. Снимки, неподправена радост, лекота... ето как се чувства човек горе. И душата лети! Щастливец е всеки, който следва мечтите си и ги сбъдва! После обратно към лагера за закуска и кафе. Разстоянието надолу го минахме почти на бегом, два пъти по-бързо. Бърз душ в хотела и без минута за почивка тръгнах към летището.
