Аман от абитуриенти – наду ми се главата
Абитуриентските балове са към своя край. Веднага на дневен ред излиза въпросът „за“ или „против“ тях. От една страна родителите си отдъхват за сметка обаче на дълговете, които са натрупали за да се представят подобаващо пред роднините си. А от друга детето им става пълноправен член на нашето общество.
Не е ли малко странно обаче, уж сме в криза, а продължаваме да харчим така леко, трудно изкараните парички, които и без това не достигат.
Преди години как беше, по възрастните от нас може би си спомнят. Всички се събират във физкултурният салон, опъват се дълги маси – хапване, пийване без да се прекалява, но къде е всъщност мярката на цялата тази еуфория? Има и други събития, които чакат своя ред.
На добър час мили абитуренти !!!
Това са рожден ден, женитбата, раждането на дете, кръщене и пенсионирането. Все светли празници, които трябва да се запомнят с нещо. То зависи само и единственно от нас самите. За някои хора абитуриентският бал е скъпи коли, изящни прически в стил „Барби”, неудобно висок ток и скъпи тоалети. Да не забравяме и събирането на родата за разточителен банкет.
Все „незабравими неща”, които за жалост се изплащат следващата петилетка. Всъщност кое е най-важното, истинско нещо от цялата тази еуфория. Това е споменът от живота, който си е отминал и настъпването на зрелостта, край на безгрижното детство.
Завършването на средно образование за зрелостниците е повод за голяма радост, но и момент на осъзнаване, кръстопът за младия човек и родителите му.
Навремето, когато учениците са имали униформи, за да може всички да са равни (поне в училище), новата дреха за абитуриентският бал е била повод за запълване на и без това празният гардероб. Прибирането в ранни зори е било знак , че от тази дата падат забраните за вечерен час. Сега това нещо си губи смисъла.
Абитурентите са станали големи хора поне година по-рано и привилегиите за възрастни се ползват отдавна. Каква е всъщност истината, която трябва да осъзнаем? Родителите трябва да са горди, че са отгледали зрял, млад човек и че самият бал е границата за настъпването на истинският живот. От тук нататък всеки както си го подреди – така ще си го изживее.
