Можем ли да ходим и да мислим спокойно, да се съсредоточим, да се отпуснем и да решим важни за нас дела?
Човек трябва да се концентрира върху един предмет, докато мисли, а не да се разхожда неспокойно. По този въпрос няма единодушно мнение.
От една страна, любителите на бягането твърдят, че не бива да се вярва на мислите, появили се по време на седене.
В крайна сметка всеки познава окриляващото действие, което движението от разходката до маратонското бягане може да има върху мисловната ни дейност.
Понякога някоя идея ни запалва или ни хрумва спасителна мисъл, не само когато главата, но и краката са се раздвижили.
Освен това мисленето по време на ходене има много дълга традиция: старогръцките философи от кръга на Арисотел основали школата на перипатетиците.
Най-добрите идеи ги спохождали по време на ходене.
Името им произлиза от ,,peripatos”-зала за разходки, в която те преподавали и философствали.
В този смисъл колоните на античните зали и коридори наистина могат да служат за опорни точки на паметта.