С какво пишем на черната дъска?

С гипс.

Училищният тебешир не е тебешир. Тебеширът се състои от калциев карбонат, също както коралите, варовика, мрамора, скелетите на гръбначните животни, очните лещи, отложенията в парните котли и някои хапчета за храносмилане.

Гипсът е калциев сулфат. Ще кажете-голяма работа, но макар че двата минерали си приличат на външен вид, те всъщност са доста различни и не съдържат  един и същи химически елементи.

Много вещества, които изглеждат съвсем различно, всъщност съдържат  един и същи химически елементи. Например въглерод, кислород и водород. Комбинирани в различни съотношения, тези елементи съставят толкова различни вещества като  тестостерона, ванилията, аспирина, глюкозата, оцета и спирта.

Гипсът, чието химическо наименование е хидратиран калциев сулфат,  е един от най-разпространените минерали на Земята. Той се добива поне от 4000 години-мазилката на египетските пирамиди е направена с гипс-и днес се използва в огромно разнообразие от индустриални дейности, най-простата от които е обикноновената строителна мазилка. Около 75% от всичкия гипс се използва за мазилка, за облицовки и за гипсиране на счупени крайници. Гипсът е ключова съставка на цимента и се използва при производството на торове, хартия и текстил. Една типична американска  къща съдържа около седем тона гипс.

Гипсът се среща в природата под формата на минерала алабастър може да се оцвети допълнително и при нагряване може да напомня мрамор. Стрит на прах алабастър, направен като мехлем, лекувал болни крака. Често се случвало хората да си отчупват парченце от църковните статуи, за да си направят мехлем.

Интересното е, че името гипс идва от гръцкото gypsos, което означава ,,тебешир”.