Не е изненада за никой, че трупането на пари е начин да се компенсира ниското самочувствие и неувереността.
Именно в тоя ред на мисли може да се каже, че когато човек стигне средна възраст започва да парадира със своето богатство и скъпите коли, които кара и се състезава по улиците.
Това е така нареченета криза на средната възраст, а не както повечето хора смятат, че видите ли това е сбъдната мечта на всеки българин. Има доста проведени изследвания в тази област , с които се доказва връзката между материализмът и ниското самочувствие.
Например в едно скорошно проучване, в което са участвали американски студенти разкри, че тези които са по-несигурни и хронично неуверени в себе си подкрепят тезата: „ Искам да впечатля хората около мене с нещата които притежавам ” или „ Вещите които имам показват на хората колко добре съм се справил с живота ”.
Друго подобно проучване установи, че хората, които се съмняват в себе си увеличават материалните си придобивки. Така компенсират проблемите в душевен план.
Проблема на ниското самочувсвие е в дискомфортното усещане, с което трудно може да се преборим и затова инвестираме във вещи. Фатално се оказва когато тези вещи бъдат по една или друга причина отнети от такъв тип хора. Тогава в тях се поражда дилемата, къде им е мястото в живота. Нареждат се на опашка още питанки от сорта: „Какво ще правя без скъпите коли, хубавите жени , луксозното жилище и т.н.” Чувство на несигурност влияе и на способността за самооценка и тогава идва тънкият момент да си намерим мястото в обществото и да изгреем със свойта светлина.
Психологическите проучвания доказват, че ниското ниво на самочувствие е тясно свързано с материалният възглед за света. Ако може такива хора да осъзнаят, че дори и да имаш всичко на този свят, то няма да има смисъл ако си загубил себе си.