Причини за нарушения в сърдечният ритъм

Началото било многообещаващо. През 70-те години химици от американска фармацевтична фирма успели да произведат нов медикамент, който приличал на локалния анестетик прокаин.

Но за разлика от него това лекарство, наречено флекаинид, намерило и друга сфера на приложение: лечение на паци­енти с нарушения в сърдечния ритъм.Първите лабораторни опити и експериментите с животни протекли изключително успешно.

Нови лекарства за лечение на аритмия

Действително медикаментът показал свойства, действащи срещу аритмия, и изглежда, без съмнение регулирал допълнителните или липсващи удари на сърцето. Но конкуренцията била нащрек. Други фирми разра­ботили лекарства с подобно действие - анкаинид и токаинид, които били обозначени като средства против аритмия клас I, също както и флекаинидът.Опитите с новите лекарства продължили много години.

Странични ефекти от медикаментите за аритмия на сърцето

Първо лекарството било изпробвано върху здрави доброволци, после върху пациенти, които страдали от екстрасистоли на сърдечните камери. Новите медикаменти изглеждали подхо­дящи най-вече при лечението на така наречените аритмии на камерата.

Това имало огромно значение, тъй като в края на 70-те години сред медицинските среди се наложило мнението, че камерните аритмии са тясно свързани с внезапната сърдеч­на смърт. Много сърдечносъдови специалисти настоявали за профилактично медикаментозно лечение на пациенти със сму­щения в ритъма в областта на сърдечните камери.

Лекарите, убедени в необходимостта от профилактични мерки, предприели лечение на пациенти, при които нямало изявени симптоми. Само в САЩ броят на предписаните меди­каменти клас I против аритмия се повишил през 1979 г. на около дванайсет милиона.

Замесените фармацевтични фирми получили потвърждение за стратегията си да подпомагат разп­ространението на медикаментите по клиничен път и да правят засилена реклама в тази насока. Били възложени по-нататъшни изследвания и твърде скоро лекарствата били одобрени от централната Служба за медикаменти в САЩ (Food and Drug Administration - FDA).

Службата, понякога доста строга при издаване на разреши­телни, допуснала да приеме един съмнителен критерий за бе­зопасността на медикаментите: за така наречена крайна точка на изследванията било прието намаляването на аритмиите - а не смъртността в изследваната група.

По-нататъшната съдба на медикаментите против аритмия от клас I показала колко съмнителни са тези параметри-заместители, както в случая крайната точка на изследването.През 80-те години, когато новите медикаменти постепенно намерили масово приложение, било доказано, че те наистина могат да предотвратят нежелани аритмии на камерата.

В някои случаи обаче неритмичните удари на сърцето били предизви­кани от самото лекарство, но нито лекарите, нито фармацев­тичните фирми се замислили сериозно над тези факти. Те при­емали, че случайните аритмии в камерата, предизвикани от медикамента, са редки случаи - общото мнение било, че пре­димствата са повече от недостатъците.