Упойващи вещества и наркотици


Анестезия. Интересни факти за упойките. Как са открити.

Откакто болни и страдащи се възползват от лекарска помощ целта на медицината е била да намали болките в ежедневието и по време на оперативни интервенции. В древна Атина за тази цел са били използвани памук или кърпа, напоена с упойващи вещества от растителен поизход.

Упойващи вещества и наркотици

Много от пациентите също по необходимост били упоявани с алкохол преди операция. Опиумът е бил известен с болкоуспокояващото си въздействие още в древен Китай.

Ефекти от упойките

  Медицината обаче векове наред е била изпратена пред необходимостта от ефективно упойващо средство при неточно дозиране се е стигало до смъртни случаи. Затова много лекари се отказвали от всякакъв вид упойка и пациентите трябвало в буквалния смисъл да стискат зъби. Те поемали подобаваща глътка алкохол преди ампутация, а после стискали между челюстите си парче дърво или гума, за да не се наранят сами или да си отхапят езика от ужасните болки.

Къде и как са открити болкоуспокояващите медикаменти

       В края на 18 век се появило решение: британският химик Хъмфри Дейви (1778-1829) попаднал през 1799г. на ефекта от дазотния оксид (N20), който бил открит от британския естествоизпитател Джоузеф Пристли през 1772г. Според теорията на някои съвременни лекари това вещество било причина за множество заразни болести. Затова Дейвид изпробвал първо върху себе си свойствата на газа, но когато го вдишал, не усетил нищо, освен приятно състояние.anesthesia

Дейвид многократно посочвал анестетичното действие на откритието си, но никой не му обръщал внимание, така че в началото били пропуснати възможностите за медицинско приложение на новата упойка. Едва след още почти 50 години, през 1844г., в САЩ за първи път били вадени зъби с упойка от ,,смешен газ”. Вероятно при изпълнението на един артист  американският зъболекар Хорас Уелс (1819-1848) забелязал, че смешният газ не само развеселявал, но и имал болкоуспокояващ ефект.

С подобно забавяне се е развила и историята на успеха на етера, който бил открит още през 1815г. от Майкъл Фарадей.   И тогава започнали ,,партита с етер”, при които участниците се отдавали на упойващия му ефект. Едва през 1840-те години започнали да се прилагат упойки с етер. През 1842г. селски лекар от Джорджия отстранил киста в гърлото на младеж с помощта на упойка с етер, но не дал гласност на героичната си постъпка.anestesia-generally

Зъболекарят Уилям Мортън (1819-1868) изпробвал през есента на 1846г. разработен от него заедно с с един химик серен етер първо върху себе си. Извадили му зъб-съвсем без болка. Две седмици по-късно той представил упойката от етер пред обществеността. 20-годишният пациент не усетил как му бил отстранен повърхностен тумор на врата. Пет минути след интервенцята болният бил отново в съзнание и обяснил, че не е усетил нищо от операцията и само смътно усетил ,,стъргането на нож”. Новината за успешната операция под упойкас етер се разпространила бързо и в рамките на няколко години този метод се наложил по цял свят.

Bookmark and Share

Подобни публикации в раздела
  • Приятели
  • Полезни сайтове
  • Приятели
  • Friends
  • Friends
  • Friends
Статистика сайт безплатен брояч посещения