От каква националност е бил херцог Уелингтън?

Ирландец.Въпреки славата си на един от най-великите английски генерали Артър Уелсли, първи херцог на Уелингтън, без съмнение е бил ирландец.

Роден е в Дъблин през 1769г. в семейство Уесли, чието седалище е Данган Касъл, близо до Трим в графство Мийт. Оженил се е в едно от най-издигнатите ирландски семейства, Лонгфорд, е бил член на ирландския парламент през 1790г.

Генерал Уелингтън главнокомандващ в битката при Ватерло

Ако са неоходими още доказателства на ирландския му произход, може да се добави неговото участие в отбора на Ирландия в първия регистриран мач по крикет на ирланска земя през август 1792г.

Противникът на ирландския отбор бил сформиран от британския гарнизон в Дъблин. Но играта на херцога не била впечатляваща-той направил общо шест ръна в двата ининга, в които участвал.

Заслуги към историята на генерал Уелингтън

Дядото на херцога, първият барон Морнингтън, се казвал Ричард Колей, но приел фамилията Уесли, след като наследил имота на някакъв далечен роднина. Макар че семейството Колей са живели в Ирландия няколко века, семейство Уесли били по-богати и твърдели, че техният прародител е дошъл в Ирландия като знаменосец на Хенри 2ри.

През 1798г. херцогът сменил името си на Уелсли, защото му звучало по-величествено. Споровете за ирландския произход на Херцога били ожесточени още по времето, докато бил жив.

Приписва му се следната фраза, с която той самият отхвърлял връзките си с Ирландия: ,,Човек може да е роден в обор, но това не го прави животно.”

Не съществуват обаче убедителни данни той да е произнесъл тази фраза, тя е по-скоро продукт на дворцовите клюки.Уелингтън останал докрай горд с ирландския си произход, но и ирландците се гордеят с него-в парка ,,Финикс” се извисява паметник, висок 62 метра, прославящ неговите заслуги.

Другата фраза, която той определено не е произнесъл, е ,,Битката при Ватерло беше спечелена на игрището в Итън”. Тя е приписана на херцога четири години след смъртта му в един католически пропаганден материал, написан от френския историк граф Дъо Монталамбер.

Заслужава да се отбележи, че когато Уелингтън за кратко (и немното успешно) е учил в Итън, там още не е имало игрище и той не се е славел с голям ентусиазъм или майсторство в игрите.