Психоанализа на безсънието


Съня е малък брат на смъртта

Сигурно някои се чудят какво е общото между характера и безсънието. Ето как психоанали­зата ги свързва: по аналогия, на деня и светлината съответс­тват будуването, животът, активността, а на нощта и мрака - почивката, несъзнателното, смъртта.

 

Психоанализа на безсънието

Според тази архетипна аналогия народът нарича съня малък брат на смъртта. С всяко заспиване се учим да умираме. Заспиването изисква от нас да изпуснем контрола, да изоставим активността и осъзнатостта. То изисква от нас отдаване и първично дове­рие, за да се впуснем в неизвестното.

Безсънието като болестно състояние

Заспиването не може да се предизвика чрез принуда или воля. Всеки активен стремеж да заспим е най-сигурният начин да прогоним съня си. Който страда от безсъние или по-точно, на когото му е трудно да заспи, се бои да се освободи от съзнателния контрол и да се довери на несъзнателното.

Такъв човек се опитва да превърне нощта в продължение на деня, подчи­нен на свръхконтрол. Той се отъждествява силно с движе­щата сила” и не съумява “да се предаде”. (Не случайно медитативните техники, броенето на овце, концентрирането върху дишането водят до превключване от ляво към дясно полукълбо на мозъка, т.е. от активност към пасивност, което позволява откъсване от интелекта и улеснява заспи­ването).

Всички страдащи от безсъние се боят от нощта, но не всички го съзнават. Логично е да предположим, че противоположният проблем - прекалено силната потребност от сън - свидетел­ства за противоположна  проблематика.

Хора, които макар да са спали достатьчно, срещат трудности при събуждането и ставането от леглото, трябва да обърнат внимание на страха си от изискванията на деня, от действието и пости­женията. Да се събудиш и да започнеш деня означава да станеш активен, да действаш и да носиш отговорност за действията си.sanlivost

Този, който трудно прекрачва в дневното съзнание, всъщност се укрива в света на сънищата и несъзнателността на детството и иска да избяга от изискванията и отговорностите на живота.

Затова, ако имате проблеми със съня и те не се дължат на органични медицински причини, задайте си въпросите:

-                     Колко успявам да изпускам контрола, да заглушавам интелекта и да се откажа от властта и наблюдението?

-                     Умея ли да “освобождавам” и да се отпускам?

-                     Колко мога да се себеотдавам и доверявам?

-                     Доколко се страхувам от смъртта?

Сънливците пък могат да се запитат:

  1. Бягам ли от отговорност, порастване и съзнателна ак­тивност?
  2. В свят на сънища ли живея и страхувам ли се да се събудя в реалността?
  3. С какво ме плаши реалността, какво в нея не искам да видя, та вместо атаката избирам бягството?

Bookmark and Share

Подобни публикации в раздела
  • Приятели
  • Полезни сайтове
  • Приятели
  • Friends
  • Friends
Статистика сайт безплатен брояч посещения