Най-големият страх за мъжете - импотентност

Откакто свят светува и мъжа за първи път е погледнал жената, в главата му се е загнездила една мисъл: дали ще се представи добре в леглото. Това е рождената дата на най-големия мъжки страх — импотентността. Затова открай време този проблем се смята за един от най- страшните мъжки проблеми. 

За щастие - може да се реши за разлика от много други проблеми. Импотентността обаче никога не се свързва само със сексуалната сфера. Мъж, който има първична сексуална импотентност, има и социална импо­тентност. Сексотерапията прави разлика между първична и вторична импотентност. За първична говорим, когато мъжът при никакви обстоятелства не е успял да получи и задържи достатъчна ерекция, за да осъществи половия контакт с успех.

Как влияе мъжката потентност на самочувствието?

За да се постави диагноза вторична импотентност, трябва да има поне един успешен случай на еякулация във вагината, както и процентът на неуспехите при пенетрация да достига около 25% от всички полови контакти. За да се прецени какъв е подходящият вид терапия, е необходимо да се направят и клинични изследвания. Ако се отхвърли наличието на физиологична, органична причина, се препо­ръчва психотерапия.

На сложен психотерапевтичен език причината за импо­тентността се нарича страх от кастрация. По-просто обяс­нено, това означава, че този мъж е получил сексофобно възпитание. Възможно е дори да е бил наказван за първите си неволни ерекции. Като зрял индивид този мъж ще е неспособен за генитална любов, защото възприема жената като застрашаваща собствената му цялост.

Възможно е той да се опитва да преодолее проблема и да го компенсира на интелектуално ниво. Прекалено многото задържана сексу­ална енергия се сублимира в абстрактното, нематериалното, афизичното, там, където се избягва контакта със собствени­те гениталии. Възможно е дори този мъж да се самоцензурира до степен да си забрани и мастурбацията. Това се случва когато някога като дете е бил наказан за това си спонтанно поведение към шестата, седмата година от живо­та си, когато се появява тази потребност.

Това става причи­на като възрастен той да изживява сексуалността като нещо . лошо, мръсно или наказуемо. Причина би могъл да бъде и много силният страх от от­даване. Срещата с женския свят е съпроводена от фантазии за импотентност, защото мъжествеността се отъждествява обикновено с ерекцията. Във фантазиите изживявания на такъв мъж се води борба с кастрацията на губещия. Децата обикновено подражават на печелившия, побеждаващия модел.

Ако бащата на едно момче е слаб и не може да бъде пример за такова подражание и ако няма и друг мъжки модел наоколо, след време това момче също няма да се чувства уверено в себе си и ще изпитва трудност да се идентифицира с побеждаващия мъжки модел. Когато баща­та е слаб, обикновено майката е силната водеща личност.

Ако такава майка иска непрекъснати доказателства за мъж­ко поведение от сина си или изисква от него непосилни за възрастта му отговорности и действия, в последствие този мъж може да проектира върху другите жени образа на майка си, възприемайки я като враждебна съперница, която ще го оценява взискателно и безпощадно. Страхът да не се изложи може да предизвика импотентност. Все едно тялото си казва: “Я, по-добре да не правя това изобщо, отколкото да се изложа и да не ме одобрят!”.

Неспособността за ерек­ция може да бъде и несъзнавана форма на наказание за партньорката, която, като повечето жени, буди страх. Психотерапевтичната помощ в подобни случаи винаги изисква работа върху занижената самооценка на тези паци­енти, както и в промяна на някои модели на мислене и поведение. Промяната, особено когато е желана, е напълно възможна.