Преките въздействия на амалгамата върху човешкото здраве са крайно оспорвани до ден днешен. Някои хора твърдят, че живакът в пломбите предизвикал при тях болести.
Въпреки това досега не е получено еднозначно доказателство за причината на заболяването. Битува и мнението, че страхът от амалгамата представлява истерия, от която са облагодетелствани единствено зъболекарите. Установено е, че хората започват да се тревожат от средата на 1990-те години от съдържащия се в пломбите живак.
Тъй като 50 до 60 милиона германци имат амалгамни пломби, страхът от евнтуални вредни последици не бива да се подценява. Учени от Централния институт задушевно здраве в Манхайм направили анкета в края на 90-те години сред около 800 доброволци дали имат съмнения относно вредата от пломби, съдържащи амалгама. Само 40 процента от запитаните били на мнение, че пломбите наистина са безвредни.
Останалите 60 процента смятали, че здравето им е леко застрашено (40 процента) или дори в значителна степен застрашено (20 процента) от материала в пломбите. Ако тази цифра се съпостави с броя на хората с амалгама в Германия, това би означавало, че около десет милиона живеят с голям страх от страничните въздействия на пломбите.
Изследваните лица, изпитващи страх от метала по зъбите си, имали и различни оплаквания, въпреки че при тях не било открита органична причина. Изследваните лица, които не се притеснявали от амалгамата, посочили значително по-малко симптоми.
При последващи прегледи се оказало, че двете групи, въпреки различната симптоматика, са показали сходна-и в действителност доста ниска-концентрация на живак в кръвта и урината. Броят на посочените оплаквания освен това нямал никаква връзка с повишени стойности на живака.
Следователно амалгамата явно е само оправдание. Изследваните лица са търсили обяснение за оплакваниятаси, а металът по зъбите е подходящ източник на страх, макар и до днес да не е получено окончателно доказателство, че той уврежда здравето.