Пелагра-болеста на бедните

Американският медик Йозеф Голдбъргър в началото на XX век провел върху самия себе си многократни изключително неприятни опити. Той се интересувал от причините за пелаграта, болест, която протичала мъчително и водела до обезоб­разяване на кожата.

Тя била съпроводена с диария и невроло­гични разстройства и спохождала хора от ниските социални слоеве.Симптомите на пелаграта били характеризирани с помощта на трите „Д": диария, дерматит (възпаление на кожата), деменция (малоумие). Пациентите получавали нетърпимо паре­щи зачервявания на кожата, схващания, гърчове, конвулсии и парализи, които довеждали някои от тях до самоубийство.

Каква болест е пелаграта

В началото на XX век в Южна Европа и в южните щати на САЩ непрекъснато избухвали тежки епидемии и отнемали живота на хиляди души. Засегнати били най-вече по-бедните райони на САЩ, където се отглеждала предимно царевица.По онова време повечето медици смятали, че болестта се причинява от бактерия. Службата за обществено здраве на САЩ възложила на Голдбъргър да изследва пелаграта. Той не приемал тази хипотеза, както и схващането, че болестта се предизвиква от неизвестни причинители.

Как човек може да се разболее от пелагра?

Та нали в края на краищата неговите наблюдения показвали, че от пелагра се разболявали почти само бедни, страдащи от недохранване хо­ра. В същото време лекарите и болничният персонал, които били в контакт с тях, никога не се заразявали.

Подлагайки сам себе си на експерименти, Голдбъргър искал да докаже, че не става въпрос за бактерия. През 1914 г. той първо си инжектирал кръв на болен от пелагра. Но това не му било достатъчно. Освен това си втрил в устата и носа слюнка и носен секрет от болни.

При Голдбъргър не се появили никакви оплаквания. Няколко дни по-късно настъпила кулминацията на „купона с гадостите", както той наричал опитите, които провеждал върху себе си: заедно с още няколко колеги той по­гълнал урината, изпражненията и парчета от кожата на заразе­ни от болестта. Чак сега получил всъщност диария, но все още не се бил разболял.

След като Голдбъргър седем пъти повторил „купона с гадостите", му дошло до гуша. Една вечер написал в своя днев­ник: „Днес беше последният ни купон. Ако човек можеше по този начин да пипне болестта, то ние със сигурност вече щях­ме да сме я пипнали в тежка форма.

Но стига вече. Никога по­вече подобно нещо." Така Голдбъргър окончателно отхвърлил хипотезата, че болестта се разпространява чрез заразяване. Ос­вен това той имал две други доказателства за своето предпо­ложение: бил успял да предизвика появата на пелагра при зат­ворници, като ги подлагал на бедна на белтъчини диета.

От друга страна, ако на болни от пелагра се давала храна, в която изобилствало месото, те се възстановявали.Трябвало да изминат още цели 20 години, докато науката установи, че пелаграта се появява вследствие на липса на оп­ределени витамини. От нея се разболяват хора, в чийто орга­низъм има недостиг на ниацин, който се съдържа предимно в маята, месото и черния дроб.