Американският медик Йозеф Голдбъргър в началото на XX век провел върху самия себе си многократни изключително неприятни опити. Той се интересувал от причините за пелаграта, болест, която протичала мъчително и водела до обезобразяване на кожата.
Тя била съпроводена с диария и неврологични разстройства и спохождала хора от ниските социални слоеве.Симптомите на пелаграта били характеризирани с помощта на трите „Д": диария, дерматит (възпаление на кожата), деменция (малоумие). Пациентите получавали нетърпимо парещи зачервявания на кожата, схващания, гърчове, конвулсии и парализи, които довеждали някои от тях до самоубийство.
В началото на XX век в Южна Европа и в южните щати на САЩ непрекъснато избухвали тежки епидемии и отнемали живота на хиляди души. Засегнати били най-вече по-бедните райони на САЩ, където се отглеждала предимно царевица.По онова време повечето медици смятали, че болестта се причинява от бактерия. Службата за обществено здраве на САЩ възложила на Голдбъргър да изследва пелаграта. Той не приемал тази хипотеза, както и схващането, че болестта се предизвиква от неизвестни причинители.
Та нали в края на краищата неговите наблюдения показвали, че от пелагра се разболявали почти само бедни, страдащи от недохранване хора. В същото време лекарите и болничният персонал, които били в контакт с тях, никога не се заразявали.
Подлагайки сам себе си на експерименти, Голдбъргър искал да докаже, че не става въпрос за бактерия. През 1914 г. той първо си инжектирал кръв на болен от пелагра. Но това не му било достатъчно. Освен това си втрил в устата и носа слюнка и носен секрет от болни.
При Голдбъргър не се появили никакви оплаквания. Няколко дни по-късно настъпила кулминацията на „купона с гадостите", както той наричал опитите, които провеждал върху себе си: заедно с още няколко колеги той погълнал урината, изпражненията и парчета от кожата на заразени от болестта. Чак сега получил всъщност диария, но все още не се бил разболял.
След като Голдбъргър седем пъти повторил „купона с гадостите", му дошло до гуша. Една вечер написал в своя дневник: „Днес беше последният ни купон. Ако човек можеше по този начин да пипне болестта, то ние със сигурност вече щяхме да сме я пипнали в тежка форма.
Но стига вече. Никога повече подобно нещо." Така Голдбъргър окончателно отхвърлил хипотезата, че болестта се разпространява чрез заразяване. Освен това той имал две други доказателства за своето предположение: бил успял да предизвика появата на пелагра при затворници, като ги подлагал на бедна на белтъчини диета.
От друга страна, ако на болни от пелагра се давала храна, в която изобилствало месото, те се възстановявали.Трябвало да изминат още цели 20 години, докато науката установи, че пелаграта се появява вследствие на липса на определени витамини. От нея се разболяват хора, в чийто организъм има недостиг на ниацин, който се съдържа предимно в маята, месото и черния дроб.