Какво да правим на остров Гренада


Какво да правим на остров Гренада

Какво да правим на остров Гренада според хората, които живеят и работят тук. Това е най-югозападният карибски остров на 100 мили от бреговете на Венецуела. По близо до сушата са само Тринидад и Тобаго, като между Тринидад и Венецуела има само един проток, подобен на Ламанша.

 

Какво да правим на остров Гренада

Дължината на острова е около 30 км, широчината – 18 км. Населението на държавата, която включва още два малки острова, е 105 000 души. Английската кралица е държавен глава на независимата държава, която има парламент с 15 депутати. Великобритания е отменила робството на острова през 1838 г.

От едната страна на Гренада Атлантическият океан, който винаги е бурен, от другата страна е Карибско море, което винаги е спокойно и там са курортите. На север може да видите островите Сент Винсент и Гренадини, но за тях вече сме писали пътепис, така че няма да отделяме специално внимание.

Преди Колумб да открие Америка, тук първо е дошло племе от Венецуела. После е дошло кръвожадното племе Калинагос от Гвиана, които са били канибали. Те избили/изяли първото племе. Първият европеец, видял остров Гренада, е Колумб, но той не е слязъл на брега. После дошли французите и подгонили калинагосите. Много от тях, за да не бъдат убити или пленени, се хвърлили в морето от скали, близо до ресторанта, където Мими хапва на снимката.

При първата ни обиколка на острова ми правеше впечатление, че почти всички къщи и сгради са нови. При втората обиколка разбрахме защо. На 7 септември 2004 г. ураганът Айвън връхлита острова и унищожава 85 процента от сградите. Загиват 39 човека. Щетите са оценени на 1,1 милиард американски долара. Със собствени средства, с пари от застраховки и с чужди помощи местното население започва да строи отново. Но и днес все още има бездомници заради Айвън. Добре че на острова е вечно лято. В момента правителството строи жилища на един хълм (то в Гренада всичко е на хълм) за последните останали без дом от урагана.

И нещо любопитно - по време на урагана затворниците от местния затвор избягали. След десетина дни постепенно всички се върнали доброволно в затвора, защото къде да ходят - наоколо само опустошения и море. Не се сетих да питам кой и за какво лежи в затвора, след като на острова престъпността е изключително ниска. Обяснението е същото - на суша от 348 кв. км, където всички или са братовчеди, или поне се познават - кого да ограбиш или убиеш и после къде да бягаш и да се криеш.

На Карибите пеят една песен Christofor Columbus is a bastard liar - Христофор Колумб е долен лъжец. Марвин, който ни разходи днес надлъж и нашир с колата си из острова, каза, че тук от времето на Христос са живели индиански карибски племена. После дошъл Колумб и "открил" тези острови. Наричат Grand Anse "дядото на местните плажове". На острова те са 45. Grand Anse е най-дългият - 3 км - с пясък бял като брашно.

Огледах се за чадъри, оградени територии и мутри. Плажът е свободен, сянката е под дърветата. Има леки метални шезлонги. За един се плаща 10 карибски долара - 3.30 евро. Можеш да го влачиш насам натам, където ти е кеф. Ако не искаш шезлонг, постилаш кърпата пак където ти е кеф.

Чистотата ражда чистота. Толкова е чисто, че ти е неудобно да цапаш. В началото на плажа има табела, която те моли да уважаваш чистотата на Гренада и или да си хвърлиш боклука в големите кошове в краищата на пясъка, или да си го занесеш у вас. Дори и в това ти дават избор хората.

И да, пропуснах нещо много важно за плажовете и изобщо за Гренада. След като миналата година в Милано ми откраднаха чантичката с документите, парите и картите, в началото тук все си придърпвах раницата и я наглеждах. Влизаме в морето, оставяме на брега целия багаж без надзор - фотоапарат, документи, телефони и сме спокойни. Само ги покриваме, все пак да не бият на очи. А иначе като ги гледаш, някои младежи са доста страшни на външен вид. И рядко ти се усмихват. В Западна Европа сме свикнали непрекъснато да ти се усмихват. Навсякъде в интернет пише, че гренадците са приятелски настроени. Пък рядко някой ще ти се усмихне дори и от служителките в хотела.

Островът е вулканичен, целият е хълмист, има няколко водопада и езера в угаснали кратери на вулкани. Столицата Сен Джордж има около 20 000 население и един светофар, който след като се повредил, повече не са го ремонтирали. Явно им е пречел на движението. В края на снимките има едни автомобилни гуми насред улицата, които не са захвърлени, а служат за кръгово движение, колите обикалят около тях.

 

 

Bookmark and Share

Подобни публикации в раздела

  • Приятели
  • Полезни сайтове
  • Приятели
  • Friends
  • Friends
  • Friends
Статистика сайт безплатен брояч посещения