Този пътепис съм го кръстил спокойствието на остров Кипър, защото гостоприемството на местните хора е пословично. Това беше и възможност да разгледам Ларнака и околностите, да се насладя на невероятното синьо на Средиземно море, да се докосна до свят и различен и близък на нашия.
Да започна отначало. Полет от Европа до Ларнака отнема два часа време във въздуха. Пристигнах рано сутринта. Толкова рано, че се насладих на първото за деня кафе и изкушаваща палачинка със спанак и свежа салата на Крайбрежния булевард до плаж Финикудес. Цената на палачинка с кафе е 5 евро. Гледката на палми, с които вятърът играе, а слънцето гали по върховете, на фона на морето, което никак, ама никак не мирише на нашето Черно, опиянява. По обяд температура около 33-35 градуса ме покани да си почина в апартамента, близо разположен до центъра, построен върху стара турска махала с малки криви улички.
Първото впечатление не беше приятно. Смесицата от стари постройки и нови, които следва да се съберат в тесните пространства създава усещане за архитектурно недоразумение. Но любопитството ми не отслабна. Какво видях? Магазини, в които всички са усмихнати, любезни и галят самочувствието на клиента. Разкошни дрехи, доставени предимно от арабския свят. Хранителни стоки в сбутани бакалии, отделени по видове храни – плод и зеленчук, хляб и млечни, месо и т.н., но вкусът е несравним. Нищо общо с изкуствени добавки.
Колкото и невероятно да звучи храната е истинска, съвсем истинска. Е, ако се затъжите за родното може да посегнете към щанда с турски сладки изкушения – баклава и локум. Покупките от няколко торби са равни на 15 евро. Ситуацията в заведенията е по-различна. Рибена чорба, най-вкусната рибена чорба, която съм опитвала, толкова разкошна, че дори не може да си представите вкуса, се предлага в Navy Marine на Крайбрежния булевард. Цената е 6,50 евро, сервира се с препечени филийки и масло.
Във всички заведения ястията започват от 10 евро нагоре, стигат до 16-18 за порция. В една от вечерите никаква сума не беше в състояние да ме спре да опитам риба на жар, поднесена в порция, напълно достатъчна за двама с бонус арабски питки и мини десерт. Изненадата беше, че в заведението работят две момичета от Европа. Веднага се открихме, срещата беше топла. Вечер може да се насладите на коктейли в многото барове, но този който не трябва да пропускате е Stories Espresso & Wine Bar, скрит в затворена уличка в посока църквата „Свети Лазар“.
Urban пространство, с диждей, който мискира музика на улицата и персонал, който сервира с крачки в такт с ритъма. Място с атмосфера е най-малкото, което мога да кажа за бара. Дотук със заведенията. Нека се разходим из града и околностите. Първото, което следва да отбележа, е че транспортът не е добре уреден. Има автобуси, но на големи интервали и сякаш никой не разчита на тях. Всички от местните са с коли. Ако наемете кола под наем е добре да знаете, че на острова се ползва английско ляво движение.
В Ларнака видях една-единствена пешеходна пътека, светофари има извън центъра, където трафикът преминава през кръгови кръстовища, но отново не пропускайте, че в него се влиза наляво по посоката на движение. За разглеждане на забележителностите най-практичният избор е hop on hop off bus, който тръгва отново от Крайбрежния булевард два пъти на ден. Билетът е 15 евро на човек. Цената си струва, защото сумата за такси в Ларнака е висока. Автобусът минава през девет забележителности и спира на някои от тях.
Замък Ларнака, намира се в края на Крайбрежния булевард. Смята се, че е построен през 14-и век за отбрана на брега от морето. Соленото езеро, около него има пътеки за разходки, пейки и беседки. Това е единственото място в Кипър, където през зимата може да се види колония от фламинго. Езерото граничи с друга от големите забележителности в Ларнака – Джамията Хала Султан Теке, построена върху паднал метеорит и считана от някои за третата по важност след Мека и Медина. Безспорно най-голямата забележителност, за която препоръчвам да се отдели специално време, защото автобус само минава оттам е църквата „Свети Лазар“. Светецът е покровител на града. Църквата е построена през 9-и век, разположена е в центъра, близо до Крайбрежния булевард.
Светите писания разказват, че след като Иисус връща Лазар към живота, поради страх от убийство Лазар бяга от Юдея, заселва се в града, тогава наречен Китион и става пръв епископ. Смята се, че гробът на Лазар се намира в църквата. Има гробница с мощи на светеца. Сега да се върнем на плажа, където температури от 35 градуса не се усещат под дебелата сянка на чадъра. Phinikoudes (или Foinikoudes) Beach е може би един от най-известните плажове в южен Кипър. Центърът на Ларнака се намира точно зад този плаж, разделен от него от крайбрежната улица Атенон Авеню. Нарича се Финикудес Бийч заради малките палмовите дръвчета които растат тук от 1922 г. и сега са големи дървета, предлагащи прекрасна сянка по обед.
Широката пешеходна зона с разноцветни храсти създава чувството, че се намирате по-скоро в Маями, отколкото на Средиземноморието. Phinikoudes Beach притежава Blue Flag статус, много добре поддържан е и през лятото е охраняем. Пясъкът му е фин, сив. Всъщност пясък не е точната дума, защото прилича по-скоро на хума. Цената на чадър с два шезлонга е 7,50 евро за цял ден. Не си помисляйте да ги спестите, защото без сянка със сигурност ще изгорите под лъчите на жаркото слънцe, а и едва ли е удобно да се лежи върху т.нар. пясък.
За финал оставих да споделя двете най-силно впечатлили ме явления. Не случайно използвам думата явления, защото става въпрос за феномени. Първото е, че времето в Ларнака тече в друг ритъм, сякаш в друг свят. Там времето е спряло, техните два часа са равни на наши пет. Няма бързане, нерви, напрежение. Има усещане, че е минал половин ден, а то само някакви два часа, толкова наситени, толкова смислени, толкова пълни. Второто, което много ме впечатли са кипърците. Мъжете, не бих казала красиви, но много внимателни, грижовни към семействата си, лишени от комплекси, въпреки тежките моменти, които помни тяхната родова памет.
лади мъже от по двама-трима или петима, седнали на кафе е най-нормалната гледка. Няма комплекс от това, че са сами. Няма желание за доказване и показване в присъствието на много или често сменящи се до тях жени. Топлината, която излъчват надскача градусите на въздуха, дори в най-горещите дни. Жените, естествени и усмихнати. Не видях нито една местна жена с подобрения. Вероятно думи като екстеншъни, силикон, хиалурон, изкуствен или всякакъв тежък грим да табу.
Младите момичета са облечени модерно, но прилично. Никъде не видях показани тела, повече от нужното. Всичко е с мярка. Богатите жени безпогрешно ще разпознаете, вечер по баровете, по дългите, елегантни рокли или стилни гащеризони. И ако в първия ден си мислех, че има някакво архитектурно недоразумение в центъра на Ларнака, то гостоприемният Кипър ме плени, дотолкова, че всякакви елементи, извън усещанията са незначителни.