Лимони, зелени лимони, кисело зеле, ром или френско грозде.
Кук никога не е носил пресни лимони (жълти или зелени) на своите кораби.
Най-подходящото лекарство са били каците с кисело зеле и една концентрирана смес от плодови сокове, наречени ,,руб”. Но и двата продукта са били варени, за да се съхранят по време на дългото пътуване, при което са губели по-голямата част от съдържанието на витамин C.
Кук е бил мъртъв вече 20години, когато порцията лимонов сок станала задължителна за английските моряци.
Скорбутът е бил голям проблем при дългите пътешествия. При прекосяването на Тихия океан, Магелан е загубил по-голямата част от екипажа си от скорбут.
Сега знаем, че липсата на витамините B и C предизвиква разграждане на клетките, но през 18 век към скорбута е подхождано повече със суеверия, отколкото със знания. Много моряци вярвали, че като се докоснат до земя, това ще ги излекува веднага.
Пробивът дошъл с публикацията на единбургския лекар Джеймс Линд ,,Трактат за скорбута” през 1754г., след която била въведена консумацията на цитрусови плодове и пресни зеленчуци.
Според легендата просветеността на капитан Кук предпазвала хората му от болестта. Истината е, че Кук просто игнорирал тази болест.
Дневниците на неговите офицери показват, че скорбутът е бил широко разпространен при всички негови пътешествия, макар че смъртните случаи били сравнително малко.
През 1795г. Адмиралтейството наредило всички кораби да бъдат снабдявани с цитрусови плодове (по препоръка на Линд). Отначало били използвани главно лимони, което оказало драматичен ефект върху болестта.
През 1850г. обаче жълтите лимони били заменени със зелени по иконимически съображения (зелените лимони се отглеждали от англичани в колонииите, а жълтите-от някакви чужденци в Средиземноморието). Но тогава скорбутът се появил отново, защото се оказало, че зелените лимони съдържат много по-малко витамин C от жълтите.
Витамин C бил идентифицитан едва през 30-те години на 20 век. Химическото му наименование е аскорбинова киселина. Аскорбинова означава ,,антискорбутна”.