Кой е измислил теорията на относителността?

Не е Айнщайн.

Торията на относителността е изложена за пръв път от Галилео Галилей в ,,Диалози за двете световни системи” през 1632г.

За да разберем относителността, трябва да знаем каква е била теорията, която е съществувала преди това. Това е била теорията за ,,абсолютния покой” на Аристотел от 4 век пр.Хр., която постулирала, че естественото състояние на всяко тяло е покоят и че всяко тяло би се върнало към това състояние, ако бъде оставено без въздействие.

Според теорията на относителността движението на всички тела е относително спрямо движението на всяко от тях и да се дефинира състоянието на ,,покой” е въпрос само на конвенция. От това следва, че скоростта на едно тяло не може да бъде определена абсолютно, а само относително спрямо нещо друго.

Галилей, италианският астроном и философ, е и един от основателите на съвременната физика. Той е най-известен с твърдението си, че Земята се върви около Слънцето.

Католическата църква го осъдила за тези възгледи, но Галилей не е хвърлен в пълна с плъхове тъмница заради своите принципи. Отначало той започнал да излежава  присъдата си в луксозния дом на Архиепископа на Сиена, след което бил преместен под домашен арест в собствената му вила близо до Флоренция. Едва през 1992г. Католическата църква призна, че възгледите на Галилей за слънчевата състема са правилни.

Макар че е бил прав за това, той не е бил застрахован от грешки. Един от основните му аргумменти за въртенето на Земята бил, че именно това въртене предизвиква приливите и отливите. Той забелязал, че в Средиземно море приливите са по-високи, отколкото в Червено море и отдал това на ускорението на водата от въртенето на Земята. Според него тази сила действала повече на Средиземно море, защото е разположено в посока изток-запад, тоест по посока на въртенето на Земята.

Алберт Айнщайн намерил грешката в теорията на относителноста на Галилей, или по-точно установил, че теорията престава да работи в определени случаи.

В своя труд от 1905г. ,,Върху електродинамиката на движещи се тела” Айнщайн пръв говори за специалната теория на относителността, която описва странното поведение на частици, които се движат със скорост, близка до тази на светлината във вакуум. Общата теория на относителността, която прилага специална теория към по-общи явления, като например гравитацията, е публикувана десет години по-късно, през 1915г.