Сър Хенри Кембъл-Банерман. Изразът ,,министър-председател” е използван за пръв път официално през 1905г., само пет дни след като той станал такъв.
Преди това този израз е носел негативен оттенък.Сър Робърт Уолпол, всеобщо признат като първия de facto министър-председател никога не се е наричал така.
Той и следващите на този пост били наричани ,,Първи лорд на съкровищницата”.
Такъв бил и сър Хенри Кембъл-Банерман до 10 декември 1905г., когато-за първи път в официален документ-кралски указ разположил министър-председатля по ранг веднага след архиепископа на Йорк.Сър Хенри Кембъл-Банерман (1836-1908) е роден като Хенри Кембъл.
Името Банерман е добавено през 1871г., когато той наследява имението на чичо си. След като поема поста от Артър Джеймс Балфур, който се оттегля през 1905г., Кембъл-Банерман става първият официален министър-председател на Британия. Неговият извънредно силен кабинет включва двама бъдещи министър-председатели (Аскуит и Лойд Джордж) и той повежда либералите към съкрушителна победа на общите избори през 1906г.
По-скоро радикал, отколкото либерал, той одобрявал избирателното право на жените и ирландската автономия, въвел пенсията за старост, подобрил положението на бедните, осъдил английското ,,варварство” в Бурската война, уредил самоуправлението на по-голямата част от Южна Африка и прокарал закона за търговските преговори през 1906г., който давал значителни права на профсъюзите при стачка.
През 1907г. след изборите той получил сърдечен ударф, последван от още един през 1908г. и се оттеглил в полза на Аскуит. Само две седмици по-късно той починал на Даунинг Стрийт 10. Последните му думи били: ,,Това не е краят ми.”