Снимките – носталгия по спомените или късче хартия


Снимките – носталгия по спомените или късче хартия

Снимките – този капан на времето, който ние искаме да пленим или да надхитрим. Да хванем този миг и да останем негови заложници за цял живот. Какво са всъщност снимките?

Снимките – носталгия по спомените или късче хартия

Една илюзия, която ни крепи до нашият край на този Земен рай.Не се ли оказваме ловци на мигове запечетвайки с фотоапарат онези моменти, които искаме да съхраним. Каква всъщност е идеята-да ги покажем на някого или да се усамотим и да предъвкваме стари спомени.

Снимките спомени от миналото ни

А може би да се посмеем или да поплачем на това какви сме били в миналото.Някои може би се питат веднага след натискането на копчето на апарата, дали не крадем от времето в стремежа си да увековечим даден успех или просто готин момент.

Какво са за нас снимките?

Снимаме се на какви ли не места в какви ли не пози, за да покажем колко сме горди, че сме посетили дадено място или сме се снимали с хора, които в последствие се променят и после изчезват.

Повечето от нас обаче избягват да си правят снимки когато ги е споходило нещастие-загубата на любим човек или просто раздялата ни с него.pravene na snimki

Не е ли всъщност снимката доказателство за нашето емоционално състояние, който носи в себе си късчето хартия. Истината е, че снимката е материалният израз на нещата, докато споменът от момента запечатан на нея е в главите ни. Не сте ли забелязали, когато разглеждате детските си снимки колко ведро и необременено се чувствате и изпитвате истинско удоволствие да се върнете в началото на вашият живот.

Навремето фотографиите се подреждаха в големи албуми, а тези които нямаха такива си ги слагаха в кутии. Всъщност няма никаква разлика къде се съхраняват нали? Важното е да не се къса нишката във времето и пространството. Навярно ще се съгласите, че все по рядко се сещаме да разгледаме старите си албуми.

Нима битието толкова ни е обсебило или защото животът е толкова забързан , че не ни остава време.За някои старите снимки са истинско съкровище. Нашето родно място какво е било в миналото и защо няма никога да си бъде такова. Когато се вглеждам в лицата на снимките и особенно на тези, които не познавам ми се струва че с времето те избледняват и стават като сенки, които изчезват мимолетно от фотографиите.

Времето, ах това измерение, което заличава всичко и всички даже и нашата човешка суета. Правим безуспешни опити да му се опънем, но успяваме ли и докъде.Старите фотографии са нашият навигатор на случващото се със самите нас.

Избледняващите сенки затрупани от морето наречено време.

Bookmark and Share

Подобни публикации в раздела

  • Приятели
  • Полезни сайтове
  • Приятели
  • Friends
  • Friends
  • Friends
Статистика сайт безплатен брояч посещения