Не са живели в пещери ,,Пещерен човек” не е добро определение за хората от Палеолита или Каменната епоха. То се дължи на пълната липса на интерес у историците през 20 век към всичко, което се е случило преди римско време.
Това определение изобщо не се използва от съвременните историци или археолози.Палеолитният човек е бил скитащ ловец и събирач, който само понякога е използвал пещери за убежище.
В Европа са регистрирани 277 пещери, обитавани от палеолитни хора, например Алтамира в Испания, Ласко във Франция и Кресуел Крегс в Девъншир.
В тях има скални рисунки и останки от огнища, съдове и погребения, но те не са били оборудвани като постоянни жилища. Най-старото европейско скално изкуство е датирано отпреди 40 000 години, макар че точната възраст е много трудно да се определи.
Боите не са органични, така че не може да се използват радиовъглеродният метод.Най-убедителното обяснение за функцията им произтича от по-късните подобни скални рисунки на ловци-събирачи от Южна Африка и Австралия.
Там рисунките се правели от шаманите, които влизали в тъмните и често отдалечени пещери, за да осъществят контакт със света на духовете. Според друга теория това са просто палеолитни графити. В Северен Китай днес около 40 милиона души живеят в пещерни жилища, наречени ,,яодонг”.
Тъй като цялата човешка популяция 8000 години пр.Хр. е била около 5 милиона души, днес има осем пъти повече ,,пещерни хора” от всички хора на Земята през Палеолита.Хората, които живеят в пещери, се наричат троглодити, от гръцката дума, която означава ,,този който влиза в дупка”.
Други места, където е имало пещерни жилища в модерни времена, са Кападокия в Турция, Андалусия в Испания, Ню Мексико в САЩ и на Канарските острови.Това е по-скоро началото, отколкото края на една тенденция. Едно изследване на Университета в Бат е показал, че едно подземно жилище потребява с 25% по-малко енергия, отколкото една нормална къща.