Порто Венере забележителности не фигурираше в първоначалните ни планове. След Рим и Флоренция бяхме отседнали в едно село близо да Ла Специа, отправната ни точка за Чинкуе Тере.
Ла Специа се оказа пълна скука, не исках да си губим времето там и веднага започнах да търся интересни места в района. Така попаднах на Порто Венере, кръстен на богинята Венера, известен още със залива на поетите и пещерата на любимия ми Байрон.
Порто Венере е невероятно красиво лигурско градче, кацнало на самия „вход“ на залива Специя и съвсем близо до прословутите Чинкуе Тере. Ако имаше път между Риомаджоре и Порто Венере, то той би бил някъде около 10-15 км, но поради планинския терен, единствената сухоземна връзка между двете близки градчета е през Специя и така разстоянието се увеличава до 24-25км. Инъче на картата изглежда начупен, като сварени спагети. Другият вариант за придвижване между Порто Венере и Чинкуе Тере е с корабче.
Само че в деня на нашето посещение той не беше възможен, тъй като имаше твърде голямо вълнение. В този случай единствената опция е да се изминат обратно тринадесетте километра до Специя, понеже и влаковете, сновящи между Петте Земи, не минават през Порто Венере. Вероятно донякъде и поради изброените транспортни затруднения, това прекрасно градче остава встрани от интереса на масовия турист, който се е устремил да види най- вече известните Чинкуе Тере. Това е огромна грешка!
Мястото е наистина пленително и не случайно е едно от любимите на италианците, а те определено разбират от хубаво! Дори английските поети-романтици Байрон и Шели не остават безразлични към красотата на Порто Венере. Нещо повече, те избират да се установят тук, вместо да останат във фамозната Женева. За Байрон се твърди, че често обичал да преплува разстоянието между Леричи и Портовенере (скромните 30 мили), като обикновено завършвал с почивка в една пещера, някъде в скалите под замъка на Порто Венере (днес, естествено, тя се нарича Пещерата на Байрон).
На снимките в галерията ще видите част от пристанището с гледка към градчето, а далечината замъка Дориан и църквата св. Лоренцо. Църквата Свети Петър е другата забележителност в Порто Венере . Изградена върху римски храм през 1277 г., посветен на богинята Венера. Подобна църква има в Милано, но за това сме писали в отделна статия. Порто Венере се намира остров Палмария - природен резерват, част от световното наследство на Юнеско. Цветно, пъстро, спокойно. Не знам защо остава встрани от стандартните туристически маршрути.
Замъкът Дориян е построен високо в скалите по време на генуезкото управление. Вече 900 години се извисява над залива и за радост на туристите е много добре запазен. Именно тук английския поет Джордж Гордън Байрон твори и живее.
Като цяло Порто Венере е идеално за почивка, макар да няма хубав плаж. Пряват изключително голямо впечатление цветните сгради в рустикален стил, построени на скалистия бряг. Водата е чиста и през лятото топла. Ако обичате разходките покрай морето, за един ден може да минете през Порто Венере. В Италия има много такива места, така че това не е изключение от правилото.