Дали ще идват от Амстердам или от другаде, лалетата са такъв символ на Холандия, каквито са вятърните мелници и дървените обувки, но тяхната родина съвсем не е Холандия.
Естествената среда на лалетата е планинският релеф. През 1554г. лалетата били пренесени в Холандия от Константинопол. Диви лалета растат в Южна Европа, Северна Африка и части от Азия, чак до Североизточен Китай. Лалето е национално цвете на Турция и на Иран. Английското име на цветето(tulip) произхожда от персийската дума dulband, което означава тюрбан. Това е така наречената от етимолозите ,,въображаема прилика” на формата на цветето с тюрбан, но е възможно и да се дължи на навика на турците да закичват тюрбаните си с лалета.
Лалетата бързо станали много популярни в Холандия, макар че историите за истинска ,,лалетомания” през 17 век сега изглеждат преувеличени.Според професор Петер Гарбер, началник на отдел ,,Глобални стратегии” в Дойче Банк, повечето мрачни истории за разорени хора от срива на цените на лалетата се дължат само на една единствена книга ,,Необикновени всеобщи заблуди и лудостта на тълпата” от Чарлс Маккей, публикувана през 1858г., и са резултат от разпространяването на страшни слухове от холандското правителство, за да спре опитите за спекулации с цената на лалетата.
Вярно е, че цената на лалетата била надута, но има и други примери за високи цени в други страни за други растения, например орхидеите в Англия от 19 век. Според Гарбер най-странното е, чe холандската спекулация е ,,едно явление, продължило само месец през студената холандска зима на 1637г., което не е имало никакви икономически последици”.Днес Холандия произвежда около три милиарда луковици на лаета годишно, от които два милиарда се изнасят.