На 30 години съм вече. Не съм омъжена. Нямам си приятел, с който да споделям домакинството. Не работя по специалността, която съм завършила. Както се казва - едва връзвам двата края. И като гръм от ясно небе спечелих от лотария “зелена карта” за САЩ.
“Половината ми познати ликуват и казват, че щастието ми се е усмихнало. Другата половина ми казват, че ще е глупаво да замина. Не съм авантюрист. Как да се реша, кого да послушам? "
Ще трябва да послушате себе си. Не очаквайте някой друг да Ви вземе решението. Ако послушате първите, после можете лесно да им припишете отговорността за неудачите си зад граница и пропуснатите шансове в България.
Ако послушате вторите, ще Ви останат угризенията, че не сте опитала, особено ако тук животът ви не се промени към по- добро. Може да не сте авантюрист, но на 30 години поне вече би било редно да можете сама да взимате решения, както и да носите последиците от това.
Преценете добре всички плюсове и минуси за Вас самата. Предимствата и недостатъците също са нещо много субективно и не бива пасивно да приемате, тълкуванията им от страна на другите.
Сложете на везните собствените си мотиви, не преценявайте на базата на някакво моментно състояние, а трезво. Помислете какви са очакванията Ви от живота и целите в него, независимо дали ще го водите тук в България или в Америка.
Трудно е да избираш между нещо, което познаваш и нещо, което не познаваш. Не е равностоен изборът, освен това всеки избор на нещо е неизбор на друго нещо.
Няма рецепта отговор на Вашия въпрос. На колкото хора го зададете, толкова различни отговори можете да чуете.
Затова го задайте на себе си и знайте, че колкото по- бързо си изясните какво в крайна сметка Вие самата искате, толкова по-скоро ще се успокоите и ще намалите тревожността пред неизвестността.
Няма и гаранция, че щe сте доволна от решението си. Няма обаче как да го разберете, ако стоите бездейно. А и решенията се променят, ако са били грешни.