Криза е все пак, да емигрирам ли в чужбина?

На 30 години съм вече. Не съм омъжена. Нямам си при­ятел, с който да споделям домакинството. Не работя по специалността, която съм завършила. Както се казва - едва връзвам двата края. И като гръм от ясно небе спече­лих от лотария “зелена карта” за САЩ.

“Половината ми познати ликуват и казват, че щастието ми се е усмихнало. Другата половина ми казват, че ще е глупаво да замина. Не съм авантюрист. Как да се реша, кого да послушам? "

По какъв път да продължа живота си?

Ще трябва да послушате себе си. Не очаквайте някой друг да Ви вземе решението. Ако послушате първите, после можете лесно да им припишете отговорността за неудачите си зад граница и пропуснатите шансове в България.

Ако послушате вторите, ще Ви останат угризенията, че не сте опитала, особено ако тук животът ви не се промени към по- добро. Може да не сте авантюрист, но на 30 години поне вече би било редно да можете сама да взимате решения, както и да носите последиците от това.

Преценете добре всички плюсове и минуси за Вас самата. Предимствата и недостатъците също са нещо много субективно и не бива пасивно да приемате, тълкуванията им от страна на другите.

Сложете на везните собствените си мотиви, не преценявай­те на базата на някакво моментно състояние, а трезво. Помислете какви са очакванията Ви от живота и целите в него, независимо дали ще го водите тук в България или в Америка.

Трудно е да избираш между нещо, което позна­ваш и нещо, което не познаваш. Не е равностоен изборът, освен това всеки избор на нещо е неизбор на друго нещо.

Няма рецепта отговор на Вашия въпрос. На колкото хора го зададете, толкова различни отговори можете да чуете.

Затова го задайте на себе си и знайте, че колкото по- бързо си изясните какво в крайна сметка Вие самата искате, толкова по-скоро ще се успокоите и ще намалите тревож­ността пред неизвестността.

Няма и гаранция, че щe сте доволна от решението си. Няма обаче как да го разберете, ако стоите бездейно. А и решенията се променят, ако са били грешни.