Какво да видим в Узбекистан

Какво да видим в Узбекистан, централна Азия  регионът на „становете“. „Стан“ е персийска дума, означаваща страна, в която живеят определени хора. Отново съм в Централна Азия и този път пътешествам в страната на узбеките. Тръгвам за там с определени нагласи за страната: многобройни архитектурни паметници, невероятни природни пейзажи, великолепни дворци, руини от крепости на минали цивилизации, достойни за възхищение градове, гастрономически изкушения и известни занаятчийски работилници.

Още с пристигането започвам да се чувствам като турист милионер и полиглот. Притежавам милиони узбекистански сома (1 евро = 3000 сома). Дори и след това, по време на пътуването, когато 6 човека плащахме седем цифрени сметки за обяд и вечери, ми се потяха ръцете. Проговорих и руски, без да съм го учил до сега, тъй като нито българският, нито английският вършат особена работа тук. Пътуваме със симпатични опитни шофьори, които умело се справят с буса по лошите и много лошите пътища, както и с джипа в пустинните местности.

Пътуването започваме от областта Каракалпакстан и неговата столица Нукус с легендарния музей Савицки, наричан средноазиатски Лувър с колекция от над 100 хиляди световни и регионални произведения на изкуството. По-голямата част от този регион е заета от пустинята Къзълкум, Аралско море, платото Устюрт и е ограден от реките Амударя и Сърдаря, което само по себе си говори, какво разнообразие от природни дадености предлага. Пътувахме по дъното на пресъхналото Аралско море, наречено Аралкум – суха и солена пустиня, тъжно гробище на заседнали кораби, което напомня за тази огромна екологична катастрофа.

Изминахме 200 км., за да достигнем до малкото късче вода, което е останало от морето, където някога е имало многобройни плажове, рибари и пристанища. Преминаваме през Платото Устюрт – мистериозно и неземно красиво място, създавано милиони години под въздействието на природни явления и катаклизми. И достигнахме до пустинята Къзълкум, една от най-големите пустини на Азия, разположена в междуречието на реките Амударя и Сърдаря. Придвижваме се с джипове през ширналите се безкрайни пясъци, обширни затворени котловини и изолирани силно разчленени остатъчни планински хребети. Нощувката ни е в юртов лагер с уютни юрти и разхождащи се двугърби камили.

Тук, в Каракалпакстан, в плодороден оазис в долното течение на река Амударя между пустините Каракум и Къзълкум е регионът Хорезм - родното място на древните цивилизации. Това е място, забулено в мистерии и исторически тайни. Усетихме го, докато обикаляхме руините на древни селища, могъщи крепости и кули, важни центрове за керванните пътища. Аяз Кала – „Крепостта на ветровете“, Топрак Кала – „Земната крепост“, Древния некропол Миздахан, Крепостта Гяур Кала от предмюсюлманската епоха. Друга крепост – Ичан Кала е заобиколила главния град на древен Хорезм – Хива. Тук всяка сграда е архитектурен паметник и отделна атракция.

Напускаме Каракалпакстан и региона Хорезм, за да се отправим към големите туристически забележитрелности в Узбекистан, градове Бухара и Самарканд. Трудно е да се каже кой от тях е по-впечатляващ. Бухара е градът със запазени повече от 140 паметника, датиращи от различни епохи, площади с архитектурни комплекси от сгради-шедьоври, уникалната архитектурна структура Мавзолей на Саманидите, където са погребани владетелите на средновековна Бухара, джамията Калян с 50-метровото минаре, емблема на града, величественото медресе Улугбек, известено в цял свят със своите изследвания в областта на астрономията, традиционните куполни базари, наречени „Токи“.

Самарканд, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под името „Самарканд – кръстопът на културите“ е ключов център на Великия път на коприната. Тук в центъра му е най красивият площад в света Регистан, обграден от архитектурния ансамбъл от три медресета Улугбек, Тиля-Кори и Шер-дор, шедьоври на средновековната ориенталска архитектура. В този град паметниците – шедьоври са на всяка крачка:

Джамията Биби Ханъм е всъщност комплекс от три джамии, построени в чест на любимата съпруга от харема на Амир Тимур, мавзолеите Гур-Емир и Шахи-Зинда са гробници за краля и кралските семейства, джамията Хазрет-Хъзр, в двора на която е мавзолея на президента Каримов. Любимо място за всички туристи, и за нас в това число са шумните ориенталски пазари с подправки, сладкиши, сушени плодове, сувенири и задължително с пазарене. Това пътуване много ми напомня за пътуването го Киргистан, заради архитектурата която видяхме.

Пътешествието ни приключва в столицата Ташкент. Гордостта на града е метрото, първото в Средна Азия, а по времето на СССР - най-впечатляващото в целия съюз. В декорацията на много от станциите присъстват национални мотиви. Повозихме се на метрото, за да отидем до централния площад Амир Темур за няколко снимки и едно кафе. Само за това стигна времето.