Интересни места за посещение в Оман, за които често се сещам и за които искам да ви напиша. Признавам си че Близкият Изток не ми е в приоритетните пътувания. Предвид спецификата на тази арабска страна, нейната историята и географията ще ви направя свидетели на всичко видяно през моя фотоапарат.
Ето ме тази пролет в Оман. До преди 60 години Оман е била затворена и доста изостанала страна – без радио и телевизия, без пътища, без възможност за пътуване от и към страната. Тогава е управлявана от стар консервативен султан. Неговият син завършва образованието си във Великобритания, връща се в Оман, взима властта от баща си и започва модернизация на страната във всички сфери. Списъкът с реформите на султан Кабус е дълъг и обширен, за което султанът е обичан от цялата страна, дори и днес, две години след смъртта му. Много от забележителностите в Оман носят неговото име.
Пътуването в Оман започна и завърши в столицата Мускат един от най-красивите градове на Арабския полуостров, разположен в дълбок залив в подножието на скалисти планини. Това предопределя и архитектурата на града - снежно бели къщи, накацали по склоновете. Не бива да се пропускат и традиционните арабски пазари с тесни улички, лабиринти и малки магазинчета. Емблема на града е величествената джамия Султан Кабус. Джамията Султан Кабус е построена от 300 хиляди тона индийски пясъчник. Главната молитвена зала е квадратна, с размери приблизително 75 на 75 м.
Централният купол се издига на височина 50 м. Четирите минарета са с височина над 45 метра, а петото – основното 90 метра. Джамията Кабус заема площ от 416 хиляди квадратни метра, включително градини с цъфтящи храсти и цветни лехи. Площта около джамията е облицована със светъл мрамор, в който като в гладка водна повърхност се отразява храмът. Молитвеният килим е с площ 4343 кв. м. и тежи 21 тона, а на 600 жени са били необходими четири години, за да го създадат. Рисунката е предимно флорална с 28 цвята.
Пътувахме по крайбрежието на Оманския залив покрай красивите морски пейзажи, достигнахме най-източната част на Оман и Арабския полуостров, където Бахрейн се среща с Арабско море. И така до типичния арабски крайбрежен град Сур, където се изработват известните традиционни омански лодки „доу“. Известен е с древните си традиции в корабостроенето и мореплаването – в продължение на много векове смели пътешественици тръгват оттук към далечни страни – Източна Африка, Индия и дори Китай. Според една версия именно от Сур е започнал своите скитания известният Синдбад, героят от Хиляда и една нощ. В град Сур има повече джамии, отколкото са нужни за един 120-хиляден град. На снимката се виждат поне 6.
Когато пътувахме във вътрешността на страната, все едно се връщахме назад във времето в древните градове Ал-Хамра и Мисфах Ал-Абрин с къщите от кал, тесни улички и озеленени тераси; древната столица Низва с типичния арабски пазар и крепостта от 17-ти век; единственият в списъка на Юнеско омански замък Бахла и още крепости и старинни руини с гледки към заобикалящите ги оазиси.
Всъщност, частта която обиколихме е североизточен Оман. Природните дадености там са най-меко казано впечатляващи. Благодарение на планината Ал-Хаджар, Оман е най-зелената част на Арабския полуостров. Минахме през каньона под връх Джебел Шамс ( 3000 м.). Само при вида на стръмно спускащите се в бездната отвесни скали, става ясно защо го наричат „Grand Canyon“.
В речните долини на планинската верига Хаджар са скрити известните планински оазиси на Оман – Уади Бани Халиб и Уади Шааб, изобилстващи от зеленина и в пълен контраст с околните сурови пейзажи. В Оман и в целия арабски свят „уади“ означава сухо речно корито, където водата се появява само при силни дъждове. През зимата сухото речно корито се пълни с вода и се превръща в река, а през сухия сезон остават ярки синьо-зелени прозрачни езера. В долините покрай езерата има бананови плантации, зелена растителност, а между тях живописни скалисти пътеки. Това са едни от онези природни чудеса, които не се намират никъде другаде.
В тази част на Оман се е ширнала и пустинята Уахиба Сандс, част от огромната Арабска пустиня. Името си дължи на живеещото тук бедуинско племе уахиба. Пустинята представлява безкрайна шир от пясък и дюни, някои от които до 200 метра високи и менящи цветовете си – от оранжево до кехлибарено. Тук-там се виждат добре устроени бедуински лагери (в какъвто спахме и ние), туристи на камили, пеша и с високо проходими джипове , които покоряват дюните.
Цялото пътуване направихме с джипове, по трудни пътища, до трудно достъпни места и през дюните в пустинята до бедуинския лагер. Естествено един от джиповете карах аз. Оман се нарежда сред държавите, в които бих живял (като изключим някои религиозни правила) - държава с висок стандарт на живот, без данъци, безработица, престъпност....