Национални паркове в Кения
Национални паркове в Кения и избрани снимки специално от мен. Бил съм в тази екваториална страна няколко пъти и смея да твърдя че всеки път я виждам по различен начин. Избрани кадри от първото ми докосване до дивата африканска природа преди седем години и половина - сафари в няколко парка и саваната в Кения.
По това време не знаех дали някой друг път ще отида на африканско фото сафари, затова планирах изключително внимателно. За 12 дни използвах три различни фирми за сафарита. Посетихме както национални паркове и резервати (езерата Накуру, Богория и Найваша, Амбосели, Масай Мара), така и частни концесии (Селенкей, Ол Кинией, Набойшо), тъй като и двете си имат техните предимства.
Кои са Националните паркове в Кения
От този момент нататък, почти всичките ми пътешествия станаха фото сафарита в Африка (с уговорката, че преди това съм видял доста държави на пет континента). Освен невероятно красивата природа и голямото разнообразие от диви животни и птици на свобода, в Африка могат да се видят и най-различни племена. Винаги, когато времето и средствата го позволяват, се опитвам да включа в сафари пътешествията си подобни "културни активности", както се наричат на жаргона на сафари операторите.
Разглежданията на племена в различните части на континента варират по своята автентичност. При всички положения се виждат хора от съответния етнос, въпроса е дали се виждат в естествената среда, в която живеят или се разиграва туристически етно-спектакъл, както примерно съм виждал зулуси в Долината на 1000-та хълма в КваЗулу Натал, Ю. Африка. На всички, разбира се е ясно, че зулуси в традициони облекла с копия и щитове, които живеят в традиционни зулуски колиби в Южна Африка отдавна няма и който иска да ги види в този им вид, трябва да присъства на такова представление.
Около национален парк Серенгети в Танзания и национален резерват Масай Мара в Кения има много масайски села, където масаите си живеят в традициони колиби и се обличат с традиционото си облекло. Проблема там е, че постоянно ги посещават туристи и съм сигурен, че изнасят по 4-5 спектакъла на ден с песни, надскачване и показване на бита си пред поредната група от бледолики и все повече китайски и индийски гости. Аз имах щастието да видя едно сравнително рядко показвано масайско село в частната концесия Селенкей в Кения - започнал съм един албум със снимки от там, някой ден ще публикувам и кадри с масаите. Иначе съм ги снимал доста от кола в движение по пътищата на Кения и Танзания.
Тук показвам едно от най-любимите си племена в Африка - бушмените, които хората в "зряла" възраст (като мен) си спомнят от прекрасната комедия "Боговете сигурно са полудели". Не бих казал, че преживяването тук беше на 100% автентично, но хората си бяха бушмени и си познаваха и комуникираха с техния си цъкащ език. Имаше и преводач на английски. Като цяло направихме една 40 минутна разходка из пустинята Калахари с тях, като демонстрираха различни техни техники за оцеляване - различни видове ловуване (с тези малките лъкове и стрели, както и с капани), запазване на вода в черупки от щраусови яйца и пр.
После ходихме до тяхно село, където ни очакваха децата, жените и по-възрастните мъже, барабар с вожда. Бих предположил, че програмата се провежда почти ежедневно, но поне никъде нямаше следи от смарт телефони, ако са имали такива са ги скрили някъде докато не си тръгнем. Много ми харесва цвета на бушмените, телата им просто се сливат с червеникавия пясък на Калахари.
По-нататък ще публикувам албуми и с други племена, като войнствените Карамажонг в североизточна Уганда, които само до преди няколко години са водели кървави войни за добитък с различни други народности в забележителности в Замбия, Кения и Южен Судан, племето Басото в кралство Лесото и други... Това лято, здраве и живот, се надявам да видя и племето Самбуру в северна Кения. Относно животинския свят, може само да се наслаждавате на африкански биволи в национален резерват Масай Мара Кения. Лъвове и хиени има навсякъде, а за многобройните стада от тревопасни животни само мога да кажа че са милиони.
